Посоки много, едва ли ще е само една

„Всички заедно в една посока“ – това беше мотото на кампанията на категорично спечелилата изборите, регистрирана от името на ИТН с номер 21 листа за общински съветници и за кмет на община Тополовград на 29 октомври.
Хубаво пожелание, но дали ще е така през току-що започналия мандат?
По всичко личи, че денят ще се познае от сутринта. А „сутринта“ бе тържественото първо заседание на ОбС – Тополовград и полагането на клетвата от новоизбраните местни управници на 8 ноември. По причини, които те си знаят, групата съветници от ГЕРБ, които са в малцинство в новия ОбС, не предложиха свои членове в Комисията по избор на председател на съвета. Не само това, поне за да не стане състезанието само с един участник, не предложиха и своя кандидатура за председател на ОбС.
При гласуването петте празни бюлетини предполагаемо бяха техни. Така те на практика в този тържествен момент отказаха да работят в местния орган за вземане на решенията за живота в общината.
Дали това ще е поведението им в предстоящия четири годишен мандат, предстои да видим, но вероятно, до голяма степен ще е така. Защото изправени пред невъзможността да влияят или по- точно да блокират предложения за решения от ОбА /разбирай кмета на общината/ по важни за общината въпроси, те вероятно ще опитват по всякакъв начин да намаляват легитимността на тези решения в очите на избирателите. Няма да участват в обсъждането и гласуването и ще опитват да събарят решенията, чрез областен управител или чрез съда, или с някакви други процедурни хватки.
От това естествено няма да печели никой.
От друга страна мнозинството трябва да се опита да внесе разум в разискванията, да се търси някакъв, макар и минимален консенсус по важните въпроси. Защото е много лесно да се повтаря практиката на мнозинствата от предходните ОбС-ти. Предложение за „прекратяване на разискванията“, гласуване и край. Трудна работа, но не и невъзможна, поне в определени граници. В края на краищата всички са се клели в едно и също – „да работят за интересите на община Тополовград“. А че посоката няма да е съвсем една, е ясно, но макар и лъкатушеща, все пак да върви напред в интерес на местната общност доколкото това е възможно. Дано да не се изкриви съвсем тази посока, или да заприлича на елипса, както казваше старшината в казармата:“ Напред, кръгом и пак напред!“.