Полицаят от Илинден 13

Акценти

• Полицаят има решение за всякаква ситуация.

Свързани публикации

• Пожарът до Голямата звезда се разраства 0 30.авг.
• За празника на Св. Илия в с. Поляново имаше литургия 0 01.авг.
• Атракции в чест на лимеца в село Рабово 0 30.юли

Любо Радев – висок и тежък, с посребрени вече коси и мустаци. С широка добродушна усмивка за приятели, а за задържаните присъствието му респектира. Познава психологията на нарушителите. Не може да бъде излъган или заблуден. За всеки опит за оневинение, следва от негова страна контраобвинение. Натрупва доказателства.
Виждал съм го на площада в с. Бисер, като вековен дъб, като исполин, респектиращ, създаващ сигурност и спокойствие.
Отивам да го посетя. Колата на МВР спира пред Приемната. От нея слиза Любо с мургав нарушител, който се оглежда неспокоен и очите му щракат като чакмаци.
Мисля си: сигурно търси начин да избяга, та затова викам на Любо: Защо не му сложиш белезници. Може да ти избяга.
– Не може да избяга. Едра крачка имам, ще го настигна. Страх ме е само, като тичам след него, да не го настъпя. Ще го оставя без пети. Мургавото чупи вежди, бърчи чело, свежда поглед. Сигурно е почувствало болката от настъпването.
Друг път, отивам да видя Любо и да му предам поздрави от негов познат. Сварвам на стола пред него следствен, от мургавите пак, с подкастрени мустачки, с обеца на ухото. Не ги прекъсвам, но присъствам на разговора.
Полицаят: Какво работиш, професия?
Следственият: Бизнесмен съм.
Полицаят: Бизнесмен, а крадеш?
Следственият: Това го правя най-добре.
Полицаят: Сам си подписваш пътния лист за затвора.
Следственият: Шега бе, началство. Исках само да те разсмея. Вече не съм такъв. Ако не вярваш на мен, можеш да питаш Демир от махалата. На него можеш да се довериш. Той ме познава най-добре. Заедно сме били в затвора.
Телефонът звъни, Любо се обажда: Добре, тръгвам, веднага. (Оставя слушалката, към следствения) – Утре в 8 часа тука.
Следственият: С Демир ли?
Полицаят – Без Демир!
Следственият: Пак ли ва, началството?
Полицаят: Какво!? – прозвучава гласът му предупредително.
Следственият (примирен): Добре ва, бате, каквото кажеш, ти си по-голям.
Полицаят има решение за всякаква ситуация. Завършил гимназия, полицейско училище в Пазарджик, ЖП училище и право в Свободния университет – Варна. Носи в себе си разностранни интереси и обща култура, житейски опит и професионални решения. Добър събеседник. Уважаван от гражданите на Харманли. Изпълнява задълженията си с чест и достойнство. И макар да работи в близост до църквата, неговата религия си остава истината и законността.
Такъв е Любо Радев: Физически и духовно широко скроен, с разностранни интереси и широка култура. Активно се е влюбвал в културния живот на града, като участник в танцовия състав, театралния колектив и градския хор.
Това е той: Добродушен, добронамерен, но не и мекушав, да разреши целият свят да се разхожда по него.
Удовлетворението за него идва от свършената работа, а не от табелката на вратата.
– Ако си надолу,  да тръгваме заедно – Чакат ме в Управлението. И допълва – Виждаш какви са ми събеседниците. Какво да се прави, такъв е контингента ни.
Тръгваме с Любо по бул. „България“, посрещат го с уважение. И макар да стърчи една глава над мене, интелектуалният му ръст надхвърля физическия. Това е той.