Погрешни твърдения и изображения на Стоян – Индже войвода – II част

Доц. д-р Мильо Петров

продължава от миналия брой

5. В еничарския корпус Стоян получава прозвището „Индже”. Показал превъзходни лични качества в обучението и имал някакъв военен чин. Със съмишленици дезертира и в района на Друма/Магистралния път/, недалеч от родното село, поставя началото на хайдушка дружина, която бързо нараства – 50, 100, 300, 500 конници. Винаги е избиран за войвода и постоянно се е доказвал. Обединява хайдушките чети от Югоизточна България, за да се противопоставя успешно на различни шайки от разбойници, аянски отцепнически войски, на редовната армия. Всякога е бил с дружина, подчинени бойци-българи. Проявява се като отличен организатор, талантлив народен командир. Закрилник и благодетел във владението си – Равна гора.
6. По силата на обстоятелствата /дружината трябва да оцелее/ и по стратегико-тактически съображения причислява конния си отряд към кърджалийската орда на потурнака Кара Фейзи. Според документ от 1801 г. Индже войвода и дружината му не вземат участие в бастисванията на селищата северно от Одрин, в Равна гора и конкретно на Папазкьой, Пашакьой /дн. гр. Болярово/, Боялъците /днешните Малко и Голямо Шарково/.
Дълбоко погрешно е твърдението, че Индже бастисал Боялъците и предизвикал изселванията в Русия. Обратното, според този документ кърджалията Индже тук пак се проявил като благодетел и спасител /спасил напр. осъдените на смърт и ги посъветвал къде да се крият/. Преди година – две кърджалията Индже спасява от потурчване Съба Хайдут Добрева – според Летописната бележка на Поп Марко от Елена. Има и народна песен за това.
Изобщо не само според посочения документ, но и според редица фолклорни творби и проучвания на Г. С. Раковски, Панайот Хитов, Константин Иречек, Дим. Осинин и др. сред кърджаийските главатари Стоян – Индже войвода бил най-милозлив, хуманен, човечен.
Като „уседнал размирник” той запазва владението си /пък и никой не му го е оспорвал – имало взаимни признания/. Но като „подвижен размирник” кърджалията Индже е участвал в нападения в отдалечени български или гръцки селища.
Пак според многото фолклорни творби и според редица наши и румънски изследователи, както и според романиста Михаил Чайковски /Садък паша/ Стоян-Индже войвода, респ. Кърджалията, „бил ръководител на въстание в България”. Има се предвид най-вече т. нар. „Странджанска /Равногорска/ буна”.
В България каузата му е все още патриотично-народностна, автономистка за областта Равна гора, но в перспектива е трябвало да се отвоюва цяла България. Индже войвода стои на прехода между класическото хайдутство и следващите форми/етапи/на освободителната въоръжена борба.
Идва време, когато Индже Стоян принуждава Кара Фейзи да му признае предкърджалийския статут – от войвода/малък войвода, бюлюк баши, подчинен на Кара Фейзи/ Индже отново е „баш войвода”/равнопоставен на Кара Фейзи и негов съюзник/. Наскоро след това окончатгелно се разделя с него. Става пълновластен господар в „държавата” си – Равна гора.
7. Стоян-Индже войвода е ранен в Урумкьой /гръцко село/ – дн. с. Индже войвода, Бургаско, от Янко Тодоров Момчев. Не в Урум-еникьой /дн. гр. Българово/. Не от момче, свинарче, овчарче, нито от Гърбушко /уж посечения някога син – пеленаче/. Не е чудно от Момчев да се стигне до… момче. Според някои песни на странджански преселници в Русия Урумкьой е „Еринкьово”. Някои от първите изследователи на Индже погрешно го свързват с Урум – еникьой. И тази грешка се повтаря до днес.
Лекувала го леля му Кера в с. Поляна /недалеч от Войнишкия Бакаджик/. Тя е от Папазкьой, но е омъжена за Атанас Султана в с. Поляна.
Трябва да подчертаем още нещо. Съществува смесване на периодите: еничерството с кърджалийството, както „хайдутството” /”Първото хайдутство”/ с Народното закрилничество /”Второто хайдутство”/. Мнозина писатели и изследователи разглеждат само противопоставянето: Кърджалийство – Народно закрилничество предвид митологичестата двойка: Хаос – Космос.
8. В края на една народна песен от Странджа Индже войвода казва на дружината, че го налегнала мисъл: да отидат в Богданската земя /Молдова/: там „християни царуват”, ще основат ново село и ще живеят мирния живот на стопани, щом се обяви следващата война между Русия и Османската империя, ще застанат на страната на „донските казаци”. И самият финал на песента, който е от по-късно време: „Каквото каза, т’ва стана”.
В друга народна песен четем: Българи глава вдигнали начело със Сава Бимбаши, Индже войвода и Кара Кольо /кючук байрактар/. Визират се българите преди всичко от Влашко и Молдова по време на Заверата. Целта им да отвоюват земята си.
Според документалните източници /включително Жалбата на Екатерина, съпругата на Индже Стоян/ той, Индже войвода, прекарва отвъд Дунава /преди всичко в Молдова/ 15 години, от началото на октомври 1806 до героичната си смърт на 17/29 юни 1821 г. Води се спор по въпроса къде е бил по-напред: „волонтир” /доброволец/ и „капитан” /предводител/ в руската армия или „одая баши на арнаутите” /гвардейски командир/ в Княжеския дворец – Яш /столицата на княжество Молдова/?
Съществува становище, че отвъд Дунава Индже с подчинените си бил просто и само наемник – без патриотично-национална кауза, т. е. поставил се в услуга на чужди интереси, загива в ръкопашния бой /в Скуленската битка/ като сляпо прогръцко оръдие.
Смятам, че истината е по-друга.
продължава в следващия брой