Пепеляшка стана принцеса

Слънцето от сутринта още изгаря. Шадраваните разнасят прохлада. Пресичаме площада с моя познат. В ранното утро – добра среща. Галя се усмихва свенливо, поздравява учтиво и подминава.

– Коя беше? – пита моят познат, който отдавна е изселен от Харманли.

– Пепеляшка, отговарям му без да се замисля. Той ме гледа неразбрано и учудено.

– Казваш, Пепеляшка.

– Пепеляшка – повтарям му.

– Стана ли принцеса? – пита ме.

– Още тогава.

– Защо тогава, а сега?!

– Сега е госпожа Василева, учителка по химия.

Пепеляшка на Галя в богатия дом е смирена, тиха и незабелязвана, като сянка, а горе е като слънце. Върви тихо на пръсти, а сърди всички, когато я видят. Тя го правеше това с вродения си инстинкт. За нейна радост сп. ” Художествена самодейност” , бр. 1 от 1972 г. на втората корица отпечатва сцена от пиесата ” Пепеляшка” с нейно участие. Следващата роля, Карамфилка от пиесата “Има ли смисъл да утепваме мечка” от Панчо Панчев, е ново предизвикателство, различна, съвсем противоположна на Пепеляшка. Карамфилка е мома, която е толкова млада, а вече се е научила да цени хората не по делата, а по “тапиите”, които имат. Нейната Карамфилка допълваше пъстрия свят в пиесата с много шеги, остроумия и неочаквани вметки. Следващият сезон в пиесата “Петлето” от Никола Русев тя е в ролята на момичето. Изгражда друг вид героиня, която търси и намира своята среда и своето място в борбата за по-справедлив свят. Симпатизира и участвува в нелегалната съпротива. Помага за разкриването на провокатора и неговото разобличаване. Тази роля, макар и подкрепяща, тя  изгражда с много любов и правдивост. Прави я привлекателна за делото.

С нейното участие колективът бе удостоен с лауреатско звание и сребърен медал. Любовта й към театъра щеше да я доведе в читалищният театър. Новото попълнение. И нейното място във водещите роли. Галя за нас и за всички, които я познават, винаги ще си остане красивата Пепеляшка и умната принцеса.