Пейко Ванчев – 50 години работи в ДЗИ, вършее застрахователния харман и сега

Георги Николов, Харманли

Статистически проверено е, че 73-годишният харманлиец Пейко Ванчев е най-дългогодишният застраховател в България. Няма друг такъв да работи като него в системата на ДЗИ без прекъсване над половин век и да продължава да го прави и сега. Така че той безспорно е и доайенът, и корифеят на застраховането у нас. При това бай Пейко навремето е работил в ДЗИ с трудов договор, но без основна заплата и е разчитал най-вече на отстъпките от направените застраховки. Тези негови застраховки обаче и сега за харманлийския клон на ДЗИ си остават рекорден брой и по този показател не се появил някой, който да измести ветерана от върха.
Само 10 години след постъпването си на работа като нещатен инспектор на застрахователния институт през далечната 1957 година Пейко Ванчев натрупва в застрахователния си кочан цели 2000 застраховки от най-различен вид и поддържа бройката чак до 1989 година.
Ако годишно изтичаха 100 застраховки, същата година аз правех нови 250 или обратното, но така или иначе запазвах застрахователния си контингент, казва бай Пейко. Според него, а и според негови колеги, тия му 2000 застраховки на стойността си от онова време са били абсолютно недостижими за другите застрахователи. Ами гледай, аз вкарвах по 60 000 лв. стари пари месечно в ДЗИ-то, а това представляваше кажи-речи 80% от работата на целия ни клон, пресмята Пейко Ванчев. От тази му статистика, също проверена, излиза, че в един период той е сключвал застраховки четири пъти повече отколкото всички останали служители на ДЗИ – Харманли, които не са били по-малко тогава от 20-ина души.
За да се добере до тези постижения и, разбира се, до един съвсем приличен за тогавашните стандарти доход от 300-400 лв. месечно младият Ванчев, без да се жали, се подвизава като застрахователен пътник най-вече из сакарската яка на общината. Обикаля ежедневно Българин, Овчарово, Шишманово, Богомил, Браница, Коларово, Черна могила. Върти се често из родното село на вицепрезидента Тодор Кавалджиев – Главан, вясва се нерядко и в Сименовградско. Появата му навсякъде е за местните сигурен знак, че в ТКЗС-то ще раздават заплатите, щом бай Пейко, видите ли, идва или да прибира вноски за застраховки, или да сключва нови.
За харманлиеца в ония години няма почивен ден. Има ятак и квартира във всяко село и не си тръгва от него, докато не си свърши работата. Селските хора през деня са на полето, затова Пейко до късно вечерта ги чака я на мегдана, я в хоремага. Ако трябва, пие с тях по някоя ракия, но не остава никого незастрахован, така да се каже. Прави застраховки “живот”, имуществени, гражданска отговорност, за селскостопански произведения и животни, всякакви…
Каква е била професионалната ми тайна ли? Ами да бъда открит с хората, казва застрахователят. Винаги съм гледал да бъда учтив, внимателен с клиентите си. По селата застраховането си има своите особености. Не можеш например да тръгнеш по къщите като бирник да си събираш парите за застраховките. По иначе трябва да ги обикаляш хората. Понякога съм стоял по цели седмици в някое село да си прибера вноските. Докато съм чакал, не съм си позволявал друга приказка със селяните, освен една – благата дума. Това ми е било и застрахователната примамка, ако щеш, зарибяването. Да похортувам човешки с човека, да му свърша някоя работица, ако мога. Например – рече някой да му донеса лекарство от града, ами ето – нося му го. После аз говоря сега за клиенти, ама те всички ми ставаха или приятели, или стари познати. И не съм оставял мой човек на друг застраховкаджия. Най-малко по пет-шест пъти съм застраховал някой от моите. Освен това и близките му, синовете и дъщерите му, внуците…

Наградата му е благодарността на хората. При нароените днеска застрахователни дружества и алианси успехите на Пейко Ванчев като че ли толкова не се открояват, както и той подозира. Иначе при навършването му на 50 години застрахователна дейност през февруари щеше да има цветя и шампанско, може би орден дори. Но на бай Пейко му стига тая награда, че е извървял почтен път и продължава да върви по него. Щастлив е и, че по тоя път е поел и синът му Митко Пейков, утвърдено име в застрахователния бранш. Те двамата, баща и син, не са в конкуренция. Но и да са, бащата не се притеснява – както обича да се шегува, на него жена по може да му откаже, ама някой застраховка – никога.

И друго споделя бай Пейко – че никога не си е позволявал да се покаже пред клиент или пред целокупното селско население навъсен или нацупен. Абе може отвътре всичко да ти гори от яд за нещо, ама трябва да си усмихнат, весел. Иначе като нищо ще кажат: бе тоя бил корназлия, какви застраховки ще ми прави, махни го.
Сред останалите неща, които правят Пейко Ванчев застраховател № 1 е пословичната му стриктност. За толкова години работа отчетите му пред ДЗИ не са показвали и една стотинка разлика и още служат за образец по застрахователна точност. Привличал е клиенти и с готовността си не само да вземе парите и да бяга, ами и да ги занесе на ръка и на място, когато изтече някоя застраховка. Или когато някой застрахован от него пострада, да му помогне при оформянето на всички документи за изплащането на застрахователните пари – не да вдигне ръце и да каже, оправяй се.
Точен е впрочем не само със застраховките на другите, ами и със своите лични. Има 60 кошера с пчели и всичките ги е застраховал, както подобава. Произвежда годишно близо тон мед и в тоя му занаят в общината също го знаят като № 1. Но като пчелар дълги години се подвизава и като проверител от Окръжната ветеринарна служба на болестите по пчелите. В същите села, където поставя застрахователните си рекорди, обикаля и пчелините, проверява заразните заболявания по медоносните, установява ги, предписва лечение – въобще ратува за развитието на пчеларството в района, както ратува за застрахователното дело.
Има и е едно по-странично, не толкова ангажиращо хоби – фотографията. Обича да прави снимки на сватбите, на които е поканен, и да ги подарява после на фотографираните, а това също му печели овации.
Ако той самият обаче бъде фотографически сниман, ще се види, че най-характерният му портрет е на делови, но и одухотворен мъж, който все още не признава третата възраст. Вечер лягам в 11:30 часа, сутрин съм на крак още от 6:00, казва бай Пейко. И действително е така – и денем, и нощем той е все на път из застрахователния си вилает. Чантата му е винаги с него и винаги издута от застрахователните бумаги. И още една подробност от професионалното му битие трябва да се спомене – пътува насам-натам по застрахователните дела със собствената си кола на собствени разноски, без никакви командировки и прочие бонуси. Както в миналото и сега разчита на отстъпката – колкото повече застраховки, толкова повече и за него, оттам покрива и разходите си по застрахователното си пътничество.
Макар че инфлацията през всичките демократически години и особено през първите да е убила лека-полека вярата на доста хора в застраховането, както е забелязал бай Пейко, той и сега я кара по същия ентусиастки начин като в ония ударни за ДЗИ и за него години. Е, може да няма ония рекордни застраховки, но сегашните му за сметка на това са за далеч по-големи суми и също не са мизерна бройка. Г-н Ванчев пак така покрива селата от сакарската яка, а и от маришката също, от Симеоновградско. В сегашния актив на ветерана влизат стотици застраховки “живот” и “гражданска отговорност”. Никак не са малко и тези за пожар на имущество – ето съвсем наскоро по време на големия пожар около Изворово, Черепово, Дрипчево и Браница той не е пропуснал да мине по горещи следи, както се вика, да напомни за предимството на този вид застраховки при едно такова бедствие. Но и да го направи пак така в присъщия си застрахователен стил – със съчувствие и разбиране.