От протестите печелят не миньорите, а консултанти и посредници с Бентлита

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 37/1061, година XX, 06 -12 октомври 2023 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• ЕК одобри българска схема за държавна помощ от 86,9 мил. евро в подкрепа на земеделските стопани 0 23.мар.
• „Фронтекс“ увеличава служителите си на българо – турската граница 0 29.фев.
• Рисунки по Андерсен украсиха стени на библиотека 0 28.май

Руслан Стефанов бе гост в „Денят при Веселин Дремджиев“ в понеделник, 2 октомври 2023 г.
Предлагаме ви какво е неговото наблюдение от протестната вълна на т. нар. въглищари.

Преходът от затваряне на мини и топлоелектрически централи никъде по света не е преминал без сътресения. Това, което е необичайно при сегашната ситуация, е, че липсва конкуренция между политиците какви политики да проведат, липсва ясна идея какви алтернативи да се предложат.
Всички политически сили предпочитат да се огънат под този натиск и да работят за конкретните интереси, които движат най-вече въглищната енергетика. Това са консултанти, шефове на държавни централи, където има ужасна доза неефективност. Тези хора са политически назначени, защитават частни политически интереси. Това не е производителна хранителна среда за политиците.

Надпреварването за това кой как ще контролира тези заробени и закрепостени хора е отчайващо от това как се гледа към бъдещето.

На всеки му е пределно ясно, че големите икономики излизат от въглищните инвестиции, тоест дали това ще стане днес, сега, или след 15-20 години не е толкова важно.
Полша и Германия разбраха колко много важна е помощта от Брюксел за генериране на нови технологии, на нови приходи и се възползват.
Ние като малка страна в момента имаме уникална възможност да привлечем нови икономически ресурси, които ще дадат по-добри добавени стойности. Вместо това продължаваме да подкрепяме въглищната енергетика и централи само и само, за да угодим на една шепа хора.
Това не са тези 6000 души, които са реален социален проблем и имат право да настояват политиците да го решат, да намерят обществено приемливо решение.

Големият проблем са малцината, които използват тези 6000 души години наред.

Няма икономически модел, който да показва, че имаме нужда от тези централи. Ние продължаваме да робуваме на идеята, че трябва да поддържаме тези централи, затова че един ден през зимата, някога си на пет години, когато може би ще се случи нещо, че да ни се наложи непременно да ги използваме и тогава точно да се окаже, че централите не могат да тръгнат. Една от централите на Ковачки, която получава средства за студен резерв, се оказа, че не работи, когато е нужно.
Настояването тези мощности да работят на загуба не дава възможност на тяхно място да се изградят нови, които дават много по-голяма добавена стойност.
Няма нищо лошо в това държавата когато има нужда след някоя година, да отвори някоя мина. Това го направиха в Германия, но с частни оператори, които преценяват дали ще устоят на пазара. И те го направиха не срещу субсидии.
Тези дотации, които се дават, са за местни и национални политически интереси. И това нещо продължава не само там. Цялата така наречена съветска икономика с наследеното централизирано удържавено управление е пълна с подобни интереси.
Погледнете всичко, което се притежава от БЕХ, погледнете за какви милиарди става дума за последните 20 години. Става въпрос за много сериозни, свързани с Русия интереси.
Вижте кои говорят по телевизията, няма такъв, който да не е директно икономически обвързан по някакъв начин в тази енергетика, а самата енергетика е свързана с Русия.
Забележете за какво се говори в момента, за фокусиране и създаване на социално напрежение и между различните социални групи.
Тези миньори имат право да правят това, което правят в момента. Проблемът е, че ние трябва ясно да разбираме, че това е една залязваща индустрия, че държавата не може да я субсидира, тъй като тогава няма да има средства да помага на тези, които наистина имат нужда. Тоест, не трябва да помага на онези, които ще правят печалби на наш гръб, както направиха миналата година „Лукойл“, и много други фирми със субсидиите за горивата.
На всички им стана ясно, че хората протестират не толкова заради териториалните планове. Забележете абсурда, те са точно за намирането на алтернатива, за нови инвестиции.

Протестите са, защото разбраха, че субсидиите ще спрат през 2026 г. и тогава вече ще трябва да се оправят сами на пазара.

А той /пазарът/ показва колко по-добре се справя в сравнение с държавата при решаване на проблеми. Това се видя и с газа, когато се пророкуваше, че ще умрем от студ и с нефта, сега се случва и с въглищата. Тези аргументи ги има почти непрекъснато от началното социалните протести.
Продължава се с нагнетяването на страх при условие, че има ясни модели за преминаването към екологична икономика, с които са запознати българските министри. Всички са ги виждали, не са измислени от въздуха.
Трябва да е ясно при тези модели навсякъде има социално сътресение, но е отчайващо, че в България това се знае от 2010 г. и не се е предприело нищо.
Даже такива държави като ОАЕ, които са зависими от петрола, мислят какво ще правят след това.
Няма съмнение, че това което трябва да се направи е това което се прави на момента реализирането на тези планове за справедлив преход.
Ние имаме свръхналичие на непроизводителни ресурси и това е субсидирано в продължение на много години. Този проблем трябва да се реши и трябва да престанем да поддържаме определени бизнеси, тъй като парите не отиват при работниците, не отиват през социалните групи, те отиват в групи посредници.

Гледайте какво стана с „Булгараз“, когато руснаците ни спряха газа. Основното притеснение на политиците бе кой взима комисионните, а не дали ще плащаме по-ниска цена на газа, защото пазарът в България е държавен, а той определя някаква комисионна. Те се притесняваха кой реално ще изконтролира тези комисионни, които ще бъдат взети от междудържавни договори. И това продължава абсолютно същото и при мините. Вижте на кой се дават поръчките от тези субсидии, които ние даваме, къде отиват всичките държавни пари. Те не са при тези 6000 души, да сте видели някой от тях да има „Бентли“. Парите отиват при собствениците, при консултантите. Тези печалби се трупат в малко на брой хора.
Не може някой да получава субсидии за това, че така си е било досега и така трябва да бъде. Териториалните планове са за това да има яснота къде отиват тези пари, кой ги харчи.
Докато продължаваме да субсидираме тази част от енергетиката, означава концентриране на властови и финансов ресурс в много малко хора.
Досега сме взимали поредица от лоши решения и да продължават тези правила при сегашното управление е грешно.
Тук става въпрос за една елементарна лъжа. Ние вече сме договорили, че няма да има субсидии след 2026 година на ниво ЕС. Може да се опитваме да правим каквито си искаме галимации, но стигне ли се до субсидии, освен че ще ги платим, ще платим глобите и в крайна сметка ще сме с пълното разбиране, че субсидираме индустрия, от която всички големи страни в света излизат.
Това е една умираща, губеща икономика и индустрия.

През юни 2019 г. влезе в сила Регламент 943, който забранява механизмите за капацитет за въглища (преведено на български – субсидия б.р.) отвъд 2025 г., освен ако има сключени договори до 31.12.2019 г. Регламент 943 е изцяло договарян по време на мандата на „Борисов-3“ (ГЕРБ+ВМРО)