„Отварата“ на Димитрина Лимберова

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 16/1088, година XXl, 19 - 25 април 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бан

Свързани публикации

• Празник на минералната вода, здравето и красотата 0 15.сеп.
• Първият опит за избор на председател на НС е неуспешен, седмицата 10 – 16 април 0 17.апр.
• Любимец – шампион по сгрешени бюлетини 1 03.ное.

„Отвара за щастие“ е втората поетична книга на Димитрина Лимберова. Момичето, вече зряла жена, която никога не се притеснява или срамува, че е от село. Тя е от Устрем, най-голямото в община Тополовград. От там е здравият корен, здравата връзка с живота, от там е трезвият, реален, остър, понякога насмешлив, друг път до болка откровен и непрощаващ днешното ни житие поглед. Чувства, размисли и откровения изказани понякога с лек присмех, друг път с насмешка, трети път със загриженост за род и родина, за сегашното и утрешното на България. Също и за съдбите човешки, родната история, паметта и признателността. Винаги вдъхновени от родното място, от неизбледняващия спомен за баща и майка , за връзката с брат ѝ, за дъщеря ѝ.
За спомена за традициите, за „баира“, за училището, учителите, за манастира „Света Троица“, за тютюна и празниците, които някога събираха и обединяваха хората. Един добре изразен и подбран поетичен сбор, коктейл от наблюдения, добри хрумвания, добре изразена чувственост и чувствителност към действителността, такава каквато е. За вярата, за любовта, за честността, за откровеността, за истината, за доброто отношение към хората и техните съдби, радости и страдания. За живота в днешните му измерения. Без излишни гримове, прически и превземки.
Истинска, идваща от ума и сърцето поезия, която авторката нарича „Отвара за щастие“.

„Намерих чудодейната отвара
в пожълтяла книга стара
От древни времена до днес
цери любовна мъка, уплах, стрес,
отключва катинара на късмета
и връща енергия отнета…“

Да, явно Димитрина Лимберова е намерила своята „Отвара за щастие“ в поетичния си свят, а навярно и в истинския живот, защото в петте раздела на книгата „…Смях от кулинарната палитра няколко милиметра…“, „…Долей надежда без боязън…“, „…Изпари до капка прозата, нека цветна да е дозата…“, „…Във формулата на отварата, най-важен елемент е вярата…“ и „…Любов без мярка сипвай смело…” е намерила своята „отвара“ за всичко, което бушува в нея, като мисли, чувства, трезв и реалистичен поглед към всичко, което ни заобикаля днес.
За честността и доверието в човешките отношения, лошотията в тях, която дори и едно куче „вижда“ и всичко останало, което може да роди ума на едно та- лантливо поетическо перо. А какво да кажем за обръщението ѝ към Апостола на Свободата – Васил Левски:

Стани ти Дяконе от гроба,
да видиш нашата прокоба,
че век след твоето бесило
и днес е същото теглило
………………………………
Стани, да видиш своята
Родина,
продадена за къшей хляб
в чужбина!
Притиснати от тежкия живот,
стани, да видиш в днешно време роб!

Много цитати бихме могли да извлечем от повечето от стихотворенията в книгата, защото са точни и на място, но нека това направи всеки сам за себе си, когато се докосне до творчеството на Димитрина Лимберова.
Силна, без съмнение, е тази втора нейна поетична книга. Всъщност, както и самата тя казва, в нея са включени всички стихотворения, които е написала досега така, че това по-скоро е сборник с поезията ѝ. Надяваме се това да не спира до тук, а да има още много и вдъхновението да я спохожда по-често. А в това, че е дала на тази, втора нейна книга заглавието „Отвара за щастие“, напълно отговаря на нейното поетично и бих казал житейско амплоа – да вижда, да чува и отразява по нейния си характерен начин това, което я вълнува. Защото според нея „отварата е символ и пълна палитра на човешките емоции“. А емоциите, чувствата, настроенията, усещанията, дори и предчувствията в книгата са в изобилие. Така че уважаеми любители на истинската, неподправена и неовкусена поезия, четенето на написаното в тази книга ще бъде истинско удоволствие за всеки от вас.

Димитрина Лимберова е родена и израснала в най-голямото село в община Тополовград – Устрем. Там е учила до 8. клас. Средното си образование завършва в ИТ „ Г. С. Раковски” – Ямбол през 1992 г. След това се ориентира към професията икономист и това определя решението й да завърши УНСС – София. От 1996 г. живее в Раднево. Работи като икономист, като последните 20 години е управител на бензиностанция. В началото на месец март 2021 година излезе от печат първата й стихосбирка, която включва 32 стихотворения. Тя е озаглавена „Камбана”.