Неделя подир Въздвижение – на Митаря и Фарисея

Братя и сестри,

В храма Божи хората влизат с различни настроения. Едни го посещават с най-голямо благоговение и страхопочитание, а други привикват със светинята и не се сещат, че стоят пред лицето на Бога. Трети пък мислят, че са праведни и презират останалите. За да ни научи как и за какво трябва да се молим и как да стоим в храма, да ни предпази от гордост и лекомислено отношение към Всевишния и светинята, Иисус Христос ни е оставил притчата за митаря и фарисея.

В св. Евангелие се съобщава, че притчата е казана „за ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни и презираха другите” ( Лука. 18:9).

„Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият – фарисеин, а другият – митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника”. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” (Лука. 18:10-14).

Какво фалшиво има всъщност у фарисея, който се сочи и до днес като образец на лицемерие и скрита греховност?

Забележете! Фарисеят отделя скъпи часове от своето всекидневие и отива на молитва в храма. Той действа и живее според заповедите на Бога. Сега е застанал на най-личното място в храма, насочил е очи към небето, вдига молитвено ръце и се моли. Благодари на Бога, но за какво? – Че не е като другите хора, изтъква, че е по-добър от тях. Безспорно, той не е крадец, лъжец, прелюбодеец… Нима не ще допадне такъв човек на Бога? Но той бил отхвърлен от Него, докато митарят спечелил Божието благоволение.

Бог гледа не само на онова, с което можем да се похвалим, а на цялостния човек. Който превъзнася себе си, като този фарисей, ще бъде унизен. „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” (1 Йоан. 1:8). Нека да се научим да гледаме на греховете си, а не на достойнствата си!

Нека вникнем в смирения образ на митаря и ще получим отговор на въпроса, как да стоим в храма и как да се молим в своята греховност. Който се моли съкрушено, бива приет от Всевишния и става Негово истинско чедо. Бог вижда всичко, пресява и награждава според духовната ни нагласа.