Новини от Хасковска област и Югоизточна България

Текст, снимки и видео от Хасковска област и Югоизточна България

Напоследък земетресенията зачестиха – опасно ли е това?

5 минути
Напоследък земетресенията зачестиха – опасно ли е това?

Противно на масово ширещото се мнение, че трусовете в района на Манастирските възвишения са вследствие на вулканична дейност и че там има все още работещ вулкан, специалистите са категорични че такова  там не е имало и няма. Честите трусове в този район са  от тектонически произход и това е доказано с много изследвания и проби. Това е мнението на специалисти в тази област, добре познаващи проблема и района. По нататък те обясняват, че те се отнасят към така наречените “плитки” земетресения с епицентър на дълбочина до 100 км. Породени са в така наречения Гранитово – Чукаровски дълбочинен разлом, който на югоизток върви към Странджа планина, а на северозапад се простира до Източномаришкия седиментен район. Този разлом е магмопроводящ и най отчетливо това се вижда тук в района на селата Чукарово, Доброселец и Голям Манастир. Доказателство за това са и повърхностните образования от габро и различните видове гранит, като най-едрозърнестия е в района на с. Дрипчево. Това е вследствие и на диференциацията на магмата – на места по-алкална, а на други по киселинна по състав. Именно от киселата магма са образувани гранитите, докато алкалната образува габро – както е в района на селата  Голям  и Малък манастир.

Тази голяма зона на този разлом си е постоянно активна. Магмата е непрекъснато в напрежение и търси начин и място да избива така да се каже натрупаната кинетична енергия. Излизайки нагоре и встрани тя затопля скалите и повърхността – едни по малко, други повече и се стреми да освободи именно тази натрупана кинетична енергия. Поради разликата в температурата и напрежението в различните блокове и пластове това става изведнъж, рязко, земната кора се размърдва, раздвижва и се получават земетресенията от този тип.

Преди да стане труса има признаци за това. Жители на с. Голям Манастир разправят, как няколко дни преди  земетресението, обикновено вечер когато са легнали чуват някакъв тътен изпод земята на домовете им и споделяли помежду си, че земята бучи. Даже се усъмнявали дали този тътен не идва от Марица Изток, или се прави нещо тайно и скрито в старите рудници около с. Дряново. Това разбира се не е така, а вследствие от движението, активизирането на магмата в този огромен дълбочинен магмен сноп – Гранитово – Чукаровския разлом и търси начин да освободи натрупаната енергия.

Този тип земетресения, макар и с не-голям магнитут- в случая до 3 –та, 4-та степен по скалата на Рихтер са много опасни. Те са резки, много бързи, тук няма люлеене, всичко става за миг, мощно, придружени с със силен шум и гръм от и при по голяма степен на тресене могат да бъдат разрушителни, каквото е било Чирпанското земетресение през миналия век.

За съжаление все още няма точни методи и начини за прогнозиране на земетресенията. Има един случай в Китай, когато съвпадат дата, час и сила на едно земетресение, но самите учени направили това признават, че това е плод на случайност. Има разбира се различни фактори, като необичайно поведение на животни в даден район, повишаване на температурата на водите, други термални явления и още признаци по които може да се предположи, че ще има такова явление.

Земетресения стават ежедневно на много места по земята. Голямата част от тях не се усещат от хората, а значителна част от тези, които се усещат за съжаление са с катастрофални последици, много често усилващи се поради човешка небрежност или грешки. Единственото, което хората могат да направят е да вземат мерки на държавно и други управленски нива за предотвратяване на последиците от тях.

Земетресението (или  земетръса) е природно явление, породено от внезапно и бързо разместване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие като напрежение и деформация в земната кора. По своя произход земетресенията се делят на тектонически и вулканични. По дълбочина се делят на плитки /до 100 км/, междинни /100 – 300 км/ и дълбоки /300 – 700 км/.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Verified by MonsterInsights