Музеят в Тополовград – памет, настояще и бъдеще

Наскоро в Тополовград бе открита обновената сграда и допълненото и обогатено с нови експонати вътрешно и външно пространство на Общинския исторически музей /ОИМ/ в Тополовград. За това информирахме на страниците на вестника и в Интернет. На това откриване директорът Веселин Кълвачев загатна за някои нови събития, които предстоят, за да стане това място още по-добро и интересно за жителите и гостите на града. Ето какво разказа сега той за читателите на „Сакарнюз“:
„Според научни дефиниции, законови норми, административно учрежденски изисквания музеят се определя като “културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел /Закон за културното наследство/.
Според Конфедерацията на музейните асоциации: музеят е „институт, който събира, документира, запазва, показва, съхранява и тълкува материални доказателства и свързаната с тях информация за обществена полза“.
Според Международния съвет на музеите (ИКОМ) “музеят е постоянна институция с идеална цел, в услуга на обществото, която проучва, събира, съхранява, интерпретира и представя материалното и нематериалното наследство. Отворени към публиката, достъпни и приобщаващи, музеите насърчават многообразието и устойчивостта. Те извършват своята дейност етично, професионално и с участието на общностите, предлагайки различни начини за образование, забавление, размисъл и споделяне на знание“.
Музеят е хранилище на души. На души, които са завещали и писали приказка. На души, които са оставили маркери. На души, които светят в мрака на пътя време. Другите, многото са оставили само тор и пепел от забрава. Но такова е времето – смила и продължава своя незнаен път.
Музеят в Тополовград е хранилище и читалня, тук може да видите, да докоснете, да почувствате, да разберете, че и вие сте моменти от пътя за момент време. Тук сте в интересна приказка, разбира се, ако не сте глухи, слепи и…
Тук може и да научите, може и да се гордеете, може и да помислите…
Да, сега приказката отново разказва и ще разказва за това добро, за това уважение и доверие. Благодарим. Благодарим на Национален фонд „Култура”, които ни повярваха и подкрепиха да бъде реализирана нова временна музейна експозиция за пътя на душите, за дългата и интересна приказка по проекта „Пътят – Мастейра/Сакар – едно вълнуващо пътуване през времето“.
Благодарим на Министерството на културата, които ни повярваха и подкрепиха. Благодарим на Асоциацията на българските музеи, които ни подкрепиха.
Благодарим на Община Тополовград за подкрепата и съдействието при изпълнението на тази благородна цел – съхранението на корена, защото дърво без корен няма и народ без памет няма.
Благодарим на стотиците приятели, които подкрепиха това красиво и благородно начинание да се реализира. Благодарим, уважение и признателност от душите, които са писали великата и интересна приказка на Майстера/Сакар.
При следващи набелязани инициативи за 2023 г. и 2024 г. желаем да превърнем и дворното пространство в музей на открито. В предната част ще бъде показано с експонати как земята ни храни. Всичко от земя излиза и всичко земята приема. По-голям от хляба няма. Ще представим как се е обработвало зърното, за да стане хляб.
В предната част на двора ще може да видите и докоснете крилатото слънце на Палеокастро, уникален енергиен, древен артефакт. В долната част искаме да представим Сакар планина и неговата геоложка история.
Пътят не започва с човеците и няма да завърши с тях. Ако успеем, ще бъде представена геохроноложката история на Сакар планина с експонати /скални късове от различни геоложки епохи/. Ще има и картен материал за тези, които се интересуват, и витрина с минерали от планината.
Следваща стъпка е промяна на името, защото и самата експозиция и нейното съдържание ще бъдат с нов прочит. За това смятаме музеят в Тополовград да се именува „Пътят – пътят на планината и пътят на човеците”. Съвместно с тези задачи есента ще започнем да рекламираме по активно уникалните маркери на планината. Тук има енергии, тук са заложени сили, тук е лечебница, тук е хранилище, тук е библиотека. За това е нужна душа. Стомаха ражда само…
Помогни си сам, за да помогне и Бог!“