Мигрантите да се затворят в лагера, поискаха протестиращи

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 14 – 20 юли 2023 г., брой 27/1051, година XX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Вторият автор на Бай Ганьо е харманлиецът Тамер Халил 3 30.май
• „Европът 2005“ ще ремонтира междублокови пространства в Харманли 0 04.фев.
• Общинари разрешават да се строят фотоволтаици на 1200 декара 0 13.апр.

Над 20 жандармеристи, толкова полицаи, четирима журналисти и само шестима протестиращи. Това бяха участниците в поредния протест срещу свободното придвижване на мигранти из Харманли. Той се състоя в неделя, 9 юли, и бе организиран за един ден чрез Фейсбук, от съветника Николай Георгиев.
Този път поводът бе разпространение на листовки, които се бяха появили на много места в Харманли, в които на български, арабски и английски пишеше, че българската полиция като френската биела и убивала по границите. „Солидарност с въстанието във Франция и с всички мигранти. Да спрем расизма! Документи и свобода за движение на всички“, е част от написаното в листовките.
Полицаите разкриха извършителя за 4 часа.
„В Харманли вече е много трудно да пребиваваш, ако си майка с дете, момиче или жена. Просто е ужасно да излезеш на местата за отдих или в Градската градина, защото групички бежанци от лагера непрекъснато подхвърлят закачки. Това заяви единият от протестиращите Иван Иванов, който бе дошъл с жена си и детето.
Той допълни, че ако реши да защити семейството си, реално не знаел към кого да се обърне. „Защо трябва да се случи нещо по-сериозно, за да ти обърнат внимание, че бежанец е закачил жена ти или детето? А тези неща зачестяват и ескалират“, добави той. И разказа, че настанените в лагера се движат из Харманли на групички и така създават проблеми. Той настоя лагерът да бъде трансформират в затворен тип.
Другият протестиращ, Николай Георгиев, каза, че срещу него имало жалби за насаждане на омраза. „С протестите не насаждаме омраза, а искаме да си опазим града, децата и жените, както и да живеем нормално. В Харманли има проблем. Направихме инициативен комитет, писахме писма, но все още очакваме от държавната власт отговори. Ще продължим да настояваме да ги получим“, категоричен бе той. Каза, че отново ще изпратят сигнал до президента, както и че ще търсят помощ от омбудсмана. „Държим да дойдат управленците на държавата и да се проведе един съдържателен разговор, тъй като РПЦ – Харманли е единственият, който е почти в центъра на града“.
Настоя за незабавно откриване на подбудителите и извършителите на разлепения призив, който определи като „насилие срещу български граждани и служители на МВР, както и вандализъм, подобен на този във Франция“.
Той поиска незабавна среща на жителите на Харманли с премиера и председателя на ДАБ.
Припомняме, че след предишния протест, който се проведе на 10 май, по искане на Инициативен комитет в Градската градина има засилено присъствие на служители на жандармерията. Устно на мигрантите те казват, че не трябва да сядат на пейките по главната алея, а само във вътрешността на градината, което е дискриминационно.

Малко история

Първият протест срещу присъствието на мигранти в Харманли бе през м. ноември 2013 г. Харманлийци излязоха спонтанно срещу настаняването на бежанци в приемателния център.
От какво се оплакваха:
– нощем имало пушеци, които задимявали под прозорците им;
– щели да плъзнат болести и зарази;
– изчезнали две кокошки;
– някой видял човек да бяга по дигата на близката река;
– бежанците щели да плъзнат из града;
– лагерът е препълнен и живеели в мизерия;
– бежанците пазарували от местните магазини.
През този период наистина имаше мизерия в лагера, държавата нехаеше, а за тях се грижиха местните хора. Имаше само един държавен служител, помагаха му местни полицаи, които се бяха превърнали в бавачки, раздаваха храна, ходиха да търсят допълнително продукти, лекарства.
От Демократичния съюз на жените – Харманли шест пъти им раздаваха храна безплатно.
След това се намесиха политиците, които откровено насаждаха омраза и нетърпимост. Тук основно се изявяваха активисти на „Атака“, ВМРО, НФСБ, а в последствие и „Възраждане“.
Всички идваха, казваха си шаблонните реплики, предсказваха, че ако не ги послушат и не изгонят бежанците, светът ще се свърши и си заминаваха в столицата.
Светът обаче не свърши, но за тези политици вече не се чува нищо.