Мария Славчева: “Смятаме да възродим театралното дело в Харманли”

Госпожо Славчева, от кога сте секретар на читалище “Харманли” и от кога на читалище “Дружба”?
От края на декември 2004 година на “Харманли” и от март 2008 г. на “Дружба”. Ситуацията беше такава, че по средата на учебната година на читалището (“Харманли”) не беше редно да бъде сменян секретарят, тъй като аз си познавам работата. Прецени се, че е редно да си изкарам сезона. Аз съм част от читалище “Харманли”, то си една моя рожба и аз смятам, че винаги ще го подпомагам, защото считам, че нашето дело е общо. В момента то е много потребно на децата, а животът ми е минал с децата. Считам, че има какво да направя и да помогна за младото поколение.

Как се съвместяват двете длъжности, макар и еднакви, в две различни читалища? Пренасяте ли успешни практики от едното в другото читалище?
В началото, когато станах секретар на читалище “Дружба”, ми беше трудно, защото дейността на читалище “Дружба” е малко по-различна от тази, която познавах в читалище “Харманли”. Встъпването ми в читалището съвпадна с един много интензивен период, период на много юбилеи. Благодаря на всички мои колеги от читалище “Дружба”, че помогнаха в този момент да се справим всички заедно и аз мисля, че се справихме много добре. Доказателство за това бяха препълнените зали на концертите и юбилеите, които се правеха. Пак по това време се проведе хоровият фестивал, чиято подготовка в по-голямата си част беше на хор “Славей” и специално на неговия председател Генчо Дончев. Аз също помагах със задачите, които ми бяха възложени.
Проведохме и съвместна дейност между двете читалища. Организирахме един празник за децата около Великден, като включихме деца и от читалище “Харманли” и от читалище “Дружба”. Беше много приятно изживяване, по-разчупено, видя се, че децата са едни и същи, а нашата цел трябва да е да им предоставяме възможности да се изявяват и да се чувстват добре.
Иначе аз не мисля, че работата в едното читалище пречи на работата в другото. Не смятам, че в случая, както се чу в началото, има конфликт на интереси, тъй като и двете читалища са на децата и на хората на Харманли. И както аз обичам да казвам: Две църкви има, защо не и две читалища. И напоследък това мнение се приема все повече.

Според Вас могат ли да съществуват двете читалища и да се развива дейност във всяко едно от тях?
То е факт! То влиза в информационната система на национално равнище. Читалище “Харманли” е едно от малкото читалища, за които е признато, че е направен успешен опит и той е публикуван.

Имате ли вече програма за новия сезон, която да представите на настоятелството?
Да! В нея ще бъдат включени всички дейности, по които се е работело до сега, но имаме идеи и за много нови такива. Ще продължим да работим по подготовката за юбилея на театралното дело в Харманли. Оказа се, че в града ни има много любители на това изкуство, не само сред по-възрастното поколение, но и сред по младите. Затова смятаме да го възродим.

А постановка прави ли се?
Има такова намерение, засега сме говорили с актрисата, която изпълнява режисьорската функция. Набелязали сме да сформираме театрален състав от по-малки деца, като ще съберем тези деца, които до сега са се занимавали в читалище “Дружба” с децата от кукления театър към читалище “Харманли”, които определено имат такива заложби.
Друга форма, която смятаме да предложим са спортните танци. Установихме, че различни групи от обществеността – по-малки и по-големи, имат такива желания. Влезнахме във връзка с Хасковския спортен клуб, но тъй като нивото и на двамата преподаватели е много високо, световно направо, те искат високо възнаграждение и съдействие от страна на общината. Те настояват спортните танци да се регистрират като спортен клуб и да получават финансиране от Общината. Разговарях с общината и срещнах разбиране от тяхна страна. Евентуално сега през новия сезон ще съберем желаещи и ще поставим началото на спортните танци в Харманли, тъй като са много желани, а в последствие да се регистрират като спортен клуб. Но дори и да не бъде като клуб, пак ще е добре като дейност на читалището.

Как се развиват формациите по модерен балет “Ритъм”, след напускането на ръководителя им от основаването – Дорина Инджова? Кой занимава децата сега?
О, там има много сериозни успехи. Поставено е едно много добро начало, децата са с изграден колектив. Отиват с желание там, дори и ръководителят да го няма. И упорито се занимават, просто защото са влюбени в този вид танц.
А ръководителки са две момичета, които са ученички на Дорина Инджова – Галина Станкова и Галина Демирева. И тъй като едната Галина ще бъде студентка и няма да е в града ни, репетициите основно ще се провеждат в петък, когато тя ще може да се връща. През другото време ще помага Гюлшен, която макар и да завърши сега 8-ми клас, е много способно и отговорно момиче.
Това, което прави впечатление за всички участници в модерния балет е, че те всички имат съвсем друго излъчване, за тях танцът е някаква магия.

Концертът, който направиха през месец юни, беше много вълнуващ, залата беше препълнена.
Те имаха много голямо желание да се изявят, защото се занимават всеотдайно, обичат танците и искаха да направим един празник. Искахме да бъде за 1-ви юни, но времето не ни позволи. Желанието на децата беше много силно и заради тях трябваше да го направим. В концерта се включиха “Улични танцьори”, които са към читалище “Дружба”, макар да репетират в помещение на “Социално подпомагане”, друга група хип-хоп танцьори, които репетират в училище “Отец Паисий” и това им беше първата изява на сцена. “Улични танцьори” тази година не можаха да се подготвят за участие в националния шампионат, което е едно отстъпление.

А намеренията Ви за библиотеката?
За подобряване състоянието на библиотеката кандидатстваме с проекти. Миналата седмица спечелихме един на стойност 2 920 лв., с които ще обогатим бибилиотечния фонд. Кандидатствахме и по програмата “Глобални библиотеки”, с донор -Фондация “Бил и Мелинда Гейтс”. Проектът цели да се осигури достъп на по-широк кръг от хора до информация, знание, комуникациии.
Библиотеката се нуждае от разширяване, защото тя наистина изнемогва и няма вида, който трябва да има една съвременна библиотека. Има идея на общината тя да бъде преместена в проектираната като “Младежки дом” сграда в Градската градина.
Искаме да раздвижим там нещата – да се канят хора, свързани с просвещението, да се организират срещи с творци, литературни вечери, да се сформира с членове на библиотеката литературен клуб.

Г-жо Славчева, като секретар на читалище “Харманли” въведохте една много интересна практика – направихте така да се каже изнесени кръжочни форми. Разкажете ни за тях.
До тази идея се стигна, след като бяхме лишени от сграден фонд. Познавайки много добре живота в училище, знам, че много години на децата им липсват извънкласните форми на работа, които в момента образованието не може да организира и финансира. Мисля, че основната роля на читалището е да работи с децата и да бъде в училище, защото от край време читалище и училище са вървели заедно. Видях, че там има потенциал, особено в малкия град, където специалистите – това са учителите. Мисля, че това е една много добра находка, това дори сме го публикували на порталния сайт на читалищата и ни беше одобрен и приет като успешен опит, с което се и гордеем. При една от срещите си с Надежда Захариева, аз споделих идеята и тя беше приятно изненадана. По същия начин реагира и зам.-председателят на Съюза на народните читалища, тъй като формите са много близко до децата, безплатни са и са такива, за които родителите не биха дали пари – това са традиционните дейности на традиционното читалище. Децата имат нужда да се занимават и с екология и с история, и с други неща, които не биха били платени.

Колко са кръжочните форми и какви точно са те?
14 са кръжочните форми. Организирани са не само в училищата на града, но и по селата, което наистина е нещо много добро за децата там.

Още повече, че в много от тях няма и читалища?
Именно. Някои от нещата, които направихме, се развиха много добре. Определено имахме успехи. Три от дейностите, развити от нас, спечелиха проекти към Министерството на образованието и това е едно потвърждение на нашата теза. Така в общината по този начин дойдоха около 30 хил. лв., така тези дейности се развиха и утвърдиха. Клуб “Родолюбие” направиха едни прекрасни неща за децата, казвам за тях, защото именно те преживяха много, запознаха се с много ценности, реализираха се едни идеи, развиха се нови такива.
Другите форми са клуб “Млад талант”, Артклуб, Куклен театър, Театрално студио, Фотоклуб, “Сръчни ръце”, Изобразително изкуство, Модерни танци, Народни танци, Етноформациите в с. Българин и с. Иваново. Последните изготвиха проект, който беше спечелен, ушиха си костюми, отидоха на състезание, направиха голямо впечатление и спечелиха много приятели.
Хубавото в тези изнесени форми е, че децата се учат от училище, мястото е много близко до тях. Също така голямо предимство за родителите при този начин на работа е, че не е необходимо те да излизат от работа, за да заведат детето на извънкласната форма, а затова се грижи възпитателят в училището. А след това тези деца, завършвайки началното училището или основното, ще продължат да играят танци или театър, да пеят или рисуват, но вече в читалището.

А имате ли намерение да сформирате детски хор?
Да, много ми се иска. А децата след това да продължат да пеят в хор “Славей”. Още повече, че в нашия град се утвърждава един много хубав хоров фестивал, а хорът е на много добро равнище. И последното ни гостуване в Испания го доказа, където с уважение ни слушаха и аплодираха. Просто усетихме, че някак си се издигнахме в очите им. Погледнаха ни по друг начин, когато ни чуха.

Как да завършим разговора?
С това, че аз вярвам, че най-важната роля на читалището е да помага на децата да творят и да изработят отношение към красивото.

Разговорът води Татяна Михайлова