Купувайте само от производители, които са заложили на името си

Акценти

• Вестник "Харманлийски НОВИНИ", 5 -11 май 2006 г. бр. 18, 2006 г.,

Свързани публикации

• Росен Желязков е новият председател на Парламента, седмицата 17 – 23 април 0 12.май
• Лукс под прикритие – Златният вагон на Медвечук 0 14.мар.
• Обилен снеговалеж и затворени пътища, седмицата 20 – 26 ноември 2023 г. 0 27.ное.

Георги Петров Иванов е роден в Харманли на 29 март 1963 година. Женен, с две деца. Завършил е техникум по строителна керамика. В момента има собствено шивашко ателие ,,Храбрият шивач” на ул. „Св. Климент Охридски”, Харманли.

Професионално се занимава с шивачество от 1992 година, но с аматьорски ремонт на дрехи – свои и на приятели се занимава от 15 годишен. Аз съм самоук – занаятчия, човек, който си вади хляба с двете ръце, и то с много, много труд от сутрин до вечер, квалифицира работата си Георги.

Гергьовден ще празнува в къщи.

Първите стъпки в бизнеса си прави, когато остъклява терасата на апартамента си и купува една машина “Текстима”, на старо, от димитровградския пазар. Отначало купувал плат и шиел панталони, а след това и ги продавал на пазара. В началото му било много обидно и тежко, когато старите майстори му се смеели за изработката на негови дрехи. Дойде времето, когато всички тях ги сложих в джоба си, заявява с гордост Георги.

През 1993 година, с разрешение на съседите си, направил малко ателие в блока, в който живее, където прекарал 9 години. После започнали проблемите с тях и се принудил да си купи сграда в центъра на Харманли, на ул. ,,Св. Климент Охридски”. Веднага след това разширява бизнеса и започва нова услуги – авто тапицерство и обшиване на килими. Купих нова машина за тази цел. Но основната му дейност е и си остава шиенето.

В момента при него работят трима човека, като съпругата му също му помага. Има 7 машини, на които работят всички, според операцията.

През последните години почти не шият нови дрехи. Занимават се с кърпежи – ремонтират, преправят. Печелят от оборот, не от цена, защото имат много поръчки. Работи 100% с материали на клиента. Клиентите идват при тях с дрехите директно от магазина със скъсани ципове, паднали копчета и т.н.

Предимно ремонтират турски, китайски и български дрехи. Каквото е евтино, ние съответно го преправяме.

Костюми не е шил от месеци. Преди 6 години майсторял абитуриентски костюми, а 7 – 8 години само панталони. Сега вече завършващите не носят такива дрехи. Костюми в Харманли носят само кметът и доктор Стефанов.

Проблемът в този занаят не е в шиенето, а в това, че ни обедняха клиентите, споделя Георги, а на въпроса, защо, отговоря: Не мога да си обясня. Ако имах решение на този въпрос, щях да съм министър – председател или щях да получа Нобелова награда.

Семейната му фирма се казва ,,Удобство”, а ателието – ,,Храбрият шивач”. Идеята за това име е на съпругата му и тя се гордее с това.

Георги не отказва никакви поръчки. Преди години шил чалма и шалвари на Бай Димитър (известен музикант от Харманли). След като ги облякъл и кръстосал краката пред огледалото, той сам не можал да се познае.

При претапициране на седалки съм намирал дамски прашки. Носили са ми дънки за ремонт с боксерките вътре в тях. Намирал съм презервативи по джобовете, муски. Разказва за любопитните моменти в бизнеса си Георги.

Какво ти е мнението за дрехите, които се внасят от Китай?

Никакво качество! Не може една дреха да пропътува хиляди километри, да премине половината свят, да плати мита, данъци, транспорт, да дойде тук и да се продава на безценица. За да е сит вълкът и агнето да е цяло, значи, вълкът да изяде овчаря. Някой в цялата тази система е прекаран. Това е потребителят.

Китайското качество няма нищо общо с това на нашите дрехи. Дори гаражните изпълнения са по-добри от тях. А турците имат много качествени стоки, но също и много ментета.

Какво ти е мнението за конфекцията, която се предлага?

Качествената конфекция не можем да си я позволим. До преди 10 години в България се шиеше добре. Сега всичко се комерсиализира и се развали тертипът на работа на българския работник. Всеки иска от него количество, а не качество. На времето имаше ОТК. Дори и ТПК ,,Инвалидна” имаше качествен контрол. Имаше БДС – в момента такова животно няма. Има кесия и колкото по-бързо се напълни, толкова по-добре. Това е българският държавен стандарт в момента. Никой не набляга на качеството. Всеки гледа да се нагуши по най-бърз начин. Като лъвски прайд в саваната – убиват животното и всеки гледа да се наяде. Това в момента е българският шивачески пазар.

Как да избираме дрехи? Какво да гледаме, когато ги купуваме?

Качествената дреха не се гледа отвънка, а отвътре. Гледа се вътрешната изработка, машините с която е шита, как е зачистена. Едно елементарно менте може да изглежда много добре от вън. Съветът ми е да се купува само от производители, които са заложили името си, а не от пазара.

В Харманли има няколко подобни шивашки ателиета, но не всички предлагат услугите, които той предлага. Има много колеги, които работят в къщи и не плащат данъци. Това е нелоялна конкуренция, обяснява Георги, защото те всички работят на същите цени, на които и аз работя. А тук в ателието аз плащам патент, плащам за това, че съм си изкарал разрешително да шия в мое помещение, плащам промишлен ток.

За днешната икономика, занаятчията – шивач Георги, разсъждава:

Аз виждам икономиката ни като автомобил. Тя е като да имаш Мерцедес 600 сел ,който да ти стои под сайваната и да не го използваш. Преди имаше Москвич, можеше да скърца, но поне вървеше и се движеше. Дадоха ни демокрация – гладна, боса, престъпна, болна. Социализма може да беше с едно ухо, куц но беше спретнат – имаше почивки, осигуровки, а сега имаме една щърбава гладна демокрация. Не милея за комунизма, защото те нямаше да ми дадат тази къща, забраняваха всяка инициатива, но не очаквах тази уродлива история, която се получи.