Как полицията (не)участва в изборите

През седмицата служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков каза, че за „уродливото явление“ купуване на гласове МВР няма вина. От това ведомство може и да не купуват и продават гласове, но от ролята на полицията зависи до голяма степен гласоподавателите коя политическа сила ще предпочетат.
Правоохранителният апарат досега е показал, че стои само на страната на властта, а най-активните политическите противници го усещат яко на гърба си. Справка: последните избори за Народно събрание в Харманли. При тях с политически противник на управляващите бе действано брутално, той бе задържан, от него бяха иззети пари и вещи, а прокуратурата си приписа успех при противодействието срещу купуването и продаването на гласове.
За кратко.
След един месец прокурор от Софийска градска прокуратура прецени, че няма доказателства за извършено престъпление и отказа да образува досъдебно производство.
Сега потърпевшият съди полицията, ще му платят обезщетение, но от парите на всички данъкоплатци, от джобовете на тези, които очакват униформените да неутрализират престъпниците, а не от политическите противници на властта.
Пак данъкоплатците очакваха правоохранителните органи да вземат мерки, още преди изборите, когато по Фейсбук хората наддаваха суми за гласуване за определена политическа партия. Реакция нямаше, защото те не видели такова нещо в социалната мрежа.
Много интересно!

А само преди няколко месеца още щом започнеше организация на протест, полицаите привикваха организатори, а мястото, където трябваше да се състои той, предварително бе окупирано от полицейски автомобили.

Оказа се, че полицията не може да се направи нищо и на тези, които с автомобилите си цял ден извозваха избиратели до рисковите секции, където се гласуваше контролирано.
Правоохранителите твърдят, че даже и да знаят какво правят тези хора, не могат за им направят нищо. Най-много да ги накарат за пишат обяснения в управлението, след което то се дава на прокурор, който определя, че няма нарушение и човекът се освобождава.
Това се повтаря десетки пъти и според правоохранителните органи не може да се спре. Те били безсилни.
Дали наистина са безсилни?
През 2015-а на изборите за кмет на Хасково полицията и жандармерия блокира ромските квартали, едни дилъри за купуване на гласове бяха неутрализирани за сметка на други. Несменяемият Георги Иванов бе сменен с човека на ГЕРБ.
Друг случай преди това напомня, че не е задължително да се действа силово.
Той се разигра преди години в малък град на местни избори.
В петък, два дена преди гласуването, от полицията се обаждат на кандидат-кмет, че важна личност от неговата партия е в неизвестност от няколко часа и не могат да се свържат с него. Канят кандидата в участъка, за да съдейства, за да се разбере какво е станало с „изчезналия“.
В полицията правят кратък разговор с поканения, и толкова. Той стои там, хора влизат и излизат от стаята, разговарят и така няколко часа. Надвечер въпросният „изчезнал“ се появява в полицията и казва, че е бил в мазето, където нямало обхват, затова не са го открили.
И кандидат-кметът, и намерилият се “изчезнал“ щастливи излизат от полицията.
Но през това време хората в града вече знаят, че еди кой си е бил в полицията и е стоял там няколко часа.
На другия ден, събота, във всички населени места вече се говори, че този кандидат- кмет е бил арестуван за купуване на гласове и са му открити 100 000 лева. Политическите приятели странят от него и той очаквано губи.
Толкова за „безсилието“ на правоохранителните органи.