Какви редки земноводни видове обитават Сакар?

В няколко статии ще ви запознаваме с редки и непознати животински и растителни видове, намиращи се в района на Сакар планина. Повод за това ни дадоха интересните експедиции и изследвания в селищата и техните землищата в общините Тополовград, Харманли и други, чиито територии влизат в планината или са разположени около нея.
Ще започнем с информацията по проекта „Чешми и малки влажни зони – извор на живот за добруването на биоразнообразието и хората“, финансиран от Европейския съюз. Една от неговите цели са редки видове земноводни, които обитават чешмите, а опазването на местообитанията на редки видове в Сакар е една от целите на този проект.
Експерти от БАН са установили, че в коритата на чешми край с. Орешник живеят и се размножават редки видове земноводни. Те са част от богатото биоразнообразие на планината Сакар.
Според д-р Емилия Вачева – специалист по земноводни и влечуги от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, едни от най-интересните и редки животни, които зависят от наличието на чешми и микроязовири, са тритоните. В Сакар се срещат два вида – Малкият тритон (Lissotriton schmidtleri) и Гребенестият тритон на Буреш (Triturus ivanbureschi). Той е познат и като Южен гребенест тритон и е един от най-едрите в България – дължината на тялото му (без опашката) е около 15-16 см. Женските са по-едри от мъжките, а по време на размножителния период мъжките имат висок назъбен гребен по дължината на гърба, от което идва името на вида. Тритонът на Буреш е активен от март, април до октомври, ноември. Обитава недълбоки водоеми – блата, езера, канали, разливи, обрасли с водна растителност. Активни са през нощта, а през деня се крият, затова и повечето хора не подозират за тяхното съществуване.

Размножителният период започва веднага след зимния сън – рано напролет, като продължава около месец. Мъжките тритони изпълняват брачни танци, с които впечатляват женските. Те пък отлагат поединично от няколко десетки до стотици яйчица, които прикрепят от вътрешната страна на водните растения, които след това сгъват внимателно около яйцето, за да го защитят от хищници.
Ако във водния басейн има риби, те могат да изядат голяма част от яйцата.
16 дни са нужни на яйцата, за да се излюпят, но това е само началото на дълга метаморфоза.
Любопитен факт е, че в първоначалната си фаза на ларви тритоните имат външни хриле, с които дишат. В края на лятото или началото на есента, когато са готови да напуснат водоема, хрилете им се редуцират и дишането се поема от бели дробове.
Тритоните се хранят с различни безгръбначни животни, които улавят във водата (ларви на комари и други насекоми) и на сушата (дъждовни червеи, голи охлюви, бавноподвижни членестоноги и др.), както и яйца и ларви на други земноводни. Това ги прави ценни регулатори на популациите на много видове.

Тритоните, заедно с други видове земноводни, са индикатори за качеството на водата, защото освен с белите си дробове, те дишат и с кожата си.
Така заедно с кислорода през кожата в тялото на животното могат да навлязат и отровни вещества.
Това е причината редица видове земноводни да изчезват от някои водоеми, където водата е замърсена в резултат на човешката дейност. Но ако даден вид тритон присъства в определен водоем – значи водата е чиста.
Тритонът на Буреш е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в европейската Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.