За туризма, за вярата и времето

Елена Митева | Свиленград

Богато е културно-историческото наследство на община Свиленград, но има и гранични села със затихващи функции, а в същото време с богати възможности за развитие на алтернативен туризъм. За любителите на дивата природа тук е прекрасно място за наблюдение на различни защитени видове птици – царски орел, белошипа ветрушка, на земноводни, местообитания на блатно кокиче…
Романтично българско градче е Свиленград, с копринено име и с история, преплетена във вековете. Възникнало край транспортния коридор Лондон – Калкута, и днес стои по пътя свързващ Европа и Азия. Граничният град е входна врата на Обединена Европа и поражда туристически интерес както в страната, така и извън нея.
Община Свиленград е разположена в Тракийската низина – владяна някога от одриските царе, територията й достига до сърцето на Сакар планина, допира до Източните склонове на Орфеевата планина-Родопи, през нея преминава река Марица.
Тук може да се потопите в магията на уникалната българска природа и ехото на древността. Един от символите на съвременния град е старият мост над р. Марица от 1529 г.- част от културно-историческото наследство с национално значение, обект на възхищение на много европейски пътешественици от 14-18 в.
Посещавани обекти са византийската крепост и тракийската куполна гробница край с. Мезек, долмените край селата Студена и Левка, но все по-недостъпни стават обектите край с. Маточина и Михалич.
Крепостта Букелон събужда интерес и у французите. Тук е мястото, където се поражда и загива рицарството. Тук, недалече от древния Адрианополи, през 378 г. е смъртно ранен император Валент при битката с готите, тук през 1205 г. цар Калоян побеждава рицарите и пленява предводителя им Балдуин Фландърски. Независимо от това археологическите проучвания, започнали през 2017 г. от екип от НИМ – София и ИМ Свиленград, продължават, но местните жители имат автобус до мястото веднъж седмично.
Иначе двете скални църкви в региона от 9-10 век – край Михалич и Маточина, са известни и добре рекламирани, но пътят за достъп се е загубил във времето…
Църквата в с. Михалич е изсечена в скалиста тераса в местността Айпандо, с 14 стъпала надолу в скалата. Издълбаната в скалата тя наподобява градена кръстокуполна църква. Конхите са с почти еднакви размери – дълбоки 4 метра и широки 3.60 м. В дъното на абсидата е направен олтар със стена, градена от плоски камъни. Куполът в центъра е с диаметър 5.50 м и височина – 6 м. На терасата над църквата има специално място за колене на обредните животни и място, където се варят курбаните. За шепата стари хора от селото е все по-трудно да спазват традицията, вече мъжете колят обредното животно тук, но жените варят курбана в село. Някога около това свято място се е провеждал селският панаир в деня на празника на църквата – на 60-тия ден от Великден. „Ай пандо” или „Ипандо”- от гръцки „Вси светии”.
Непонятно защо местните хора свързват мястото и с Крали Марко, според една от легендите стъпката му се е запазила на скалата.
Хората продължават да вярват, че църквата ги предпазва от беди и нещастия.
Според друга легенда турски военноначалник водил войска към селото, за да го опропасти, но пропаднал в църквата, някаква сила го изхвърлила навън и се отказал от намеренията си, върнал се назад с войниците.
Любопитно е, че на църковния празник по стените се стича вода. Вярва се, че тя е целебна и мият с нея очите си. Някога много хора оставали да пренощуват в църквата за здраве. Имало години, когато не можело да се намери място да седнеш в църквата. Палили свещи, вземали от водата и оставяли по някоя пара на мястото – колоната между лявата и централна конха е облепена с монети, тъй като стените са лепкави и имат тъмен цвят от влагата.
Стари хора разказват, че подземен тунел свързва църквата с манастира „Св. Троица”. Според едно от многото предания в този тунел се е криела и Света Богородица след раждането на Христос. Интересно е да отбележим, че хората от този край редовно са посещавали панаира на „Св.Троица”. На тая църква Господ пращал кошута за курбан, че Света Богородица се е спасила. Идвала по залез кошута, почивала си цяла нощ и са я колели рано сутрин преди изгрев слънце. Веднъж закъсняла, заклали я без да е легнала в двора и повече не дошла. На другата година Господ им пратил магаре, за да ги накаже, но те не го заклали, а го пуснали да си иде”.

Продължава