За колежката – с любов

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 45/1069, година XX, 01 - 07 декември 2023 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Очарованието на спомените 0 14.апр.
• „Свиленград – 1921“ зимува шести в Трета Югоизточна лига 0 24.ное.
• Светлана Николова представи книгата си пред пловдивска публика 0 14.апр.

Иванка Данева

В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, Съюзът на българските журналисти обяви своите традиционни годишни журналистически награди. Сред наградените за цялостен принос и по повод нейната 90-годишнина е и димитровградчанката Мария Рачева. От своя страна Дружеството на журналистите в Димитровград организира преди няколко дни тържество, на което на Мария Рачева бе връчена Почетната грамота на СБЖ и значката „Златно перо“. Тържеството уважи и заместник-кметът на общината Яшо Минков, който прочете поздравителен адрес от кмета Иво Димов и на свой ред връчи на Мария Почетен плакет на Димитровград. Естествено, имаше много поздравления, цветя и торта, защото повече от половината от своите 90 години Мария Рачева отдава на журналистическата професия в общинските медии.
Родена в Ихтиман, където завършва гимназия, тя идва за първи път в Димитровград в началото на 50-те години. Приятелка я поканва да гостуват на нейни роднини в новоизграждащия се град край Марица. Приятелката остава тук, а Мария се връща в родния Ихтиман, дълбоко впечатлена от видяното, от атмосферата, оживлението, многобройните млади хора, строежите. Затова няколко месеца по-късно, когато й се обаждат, че са намерили работа и за нея, тя не се поколебава нито за миг и този път остава – до ден днешен.
Започва работа в предприятието за поддръжка на новоизградената ТЕЦ „Марица 3“. След известно време обаче научава, че в градския вестник „Димитровградска правда“ търсят човек, владеещ машинопис и с добро познаване на българския език. Одобряват я и тогавашният главен редактор (в последствие професор по журналистика и декан на факултета в Софийския университет) Митко Иванов я назначава като машинописка и коректор във вестника. По-късно тя става литературен сътрудник и редактор.
Мария е най-младият член на екипа на „Димитровградска правда „, вестникът- връстник на града. В стаята, където работи има още двама млади хора, само 3-4 години по-големи от нея – фотографът Гено Банов и поетът Пеньо Пенев.
Днес Мария Рачева говори с много топлота за тях, а за Пеньо Пенев споделя, че за разлика от ширещите се какви ли не писания за него, тя може да каже само едно:
„Беше винаги спретнат, чист, костюмиран; обувките – лъснати; бюрото му – подредено, моливите – подострени. Обичаше да пише своите стихове върху обратната страна на коректорските шпалти (б.а. – отпечатъка на предварително набрания текст за вестника). После ставаше и започваше да рецитира новото стихотворение. Ако не му харесва нещо – поправяше или просто изхвърляше листа в коша. По този начин пишеше и материали за хумористичната страница на вестника.“
Така Мария Рачева става неволен първи слушател на много от стиховете на Пеньо Пенев и преживява тежко неговата кончина.
В средата на 60-те Мария Рачева се премества в Общинското радио, тогава Радиовъзел Димитровград. Мнозина по-възрастни хора още помнят нейния спокоен и уверен глас : „Започва емисията на радио Димитровград. Добър ден, уважаеми слушатели!“ Тук тя работи повече от 20 години, до пенсионирането си, като отговорен редактор. Но и след това продължава още доста години да сътрудничи на колегите от местните вестници и националното радио.
„Някога ние, журналистите знаехме всичко, което се случва в града, но за съжаление днес не е така“ – констатира тъжно Мария, която и сега, на тази преклонна възраст е още жизнена и усмихната, запазила интереса към всичко в живота около себе си. Защото е известно: бивши журналисти няма.