Еднакво безумна с водата
Акценти
- Тя пее, пише, рисува живота с цветовете на небесната дъга.
Свързани публикации
Мими Михайлова, лъчезарна и песенна, събрала в стиховете си земя и небе, с пролетни цветове и есенни багри. В основа и вътък втъкава кенари, цветно словесен живота тъче.
За нея поетът Иван Николов споделя: “Меко, деликатно и ненатрапчиво Мими Михайлова ни доверява сладостите и горчивините на своето женско битие.
Бяла череша, бяла надежда!
С бели ръкави, двете жени
Хромел въртят, мелят живота:
С пръсти го пипат, с поглед се питат….
Тръскат полите си двете ведно-
нито за посев, ни за брашно.
И ще продължи: “Тя пише по женски непосредствено – с драматични или лукави нотки, – но винаги сериозно.”
Писателят Иван Енчев ще каже: “Пролетният устрем на цъфтежа около нея я прави още по-ведра и зряла. Наред с неколкократното повторение на мотиви за пътуване и движение в пространството и времето, тя се прекланя и пред неповторимостта на водата – изворът на вечния живот.
Пъргаво утро, босо затичано
В стомна жътварска, извор налива.
Денят за нея е ведър и слънчев, преливащ от радост и песен. Денят е шарена черга,
по която от сутрин до вечер играят деца:
Слънце изгря в алено стръкче,
грейна денят,
като на покрив хвърлено зъбче.
Стиховете й са игриви, закачливи като пролетни звънчета, като пролетен ручей:
От слънчеви гнезда запяват птици и цветя
и детските очи, захласнати по детски,
откриват чудеса.
Поетът Тодор Биков ще допълни и двамата: – „Тя пее, пише, рисува живота с цветовете на небесната дъга.”
Денят е озарен от слънце и радостни надежди и тя отправя своето послание на влюбена: – До утре, с красивото събуждане.
И пак на път и по пътя себе си открива. По пътя сбира радост и надежди, цъфтеж и благодат. Странницата радва се на волността.
Позната и близка, чужда и далечна за други, тя е сред нас. Крачи с мислите на едро, на крачка пред себе си върви.
Няма коментари
Напиши коментар
Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.
Напиши коментар