Време за размисъл – II част

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, бр. 12/1084, година XXl, 22 - 28 март 2024 г.
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Търговци решили, че таксите на пазара са увеличени 0 22.юни
• Младежка Ротари организация създадоха в Харманли 0 04.юли
• Кметът на Свиленград участва на маратон в Истанбул 0 10.ное.

Павел Атанасов

продължава от миналия брой
Промените в последните 30 години дойдоха с идеята за яснота в поведението на всички – отгоре до долу в йерархията. Това е демокрация, но не привидна и декоративна. Истинска ли е била демокрацията в древна Елада? Не е! Но това е била огромна крачка в общественото развитие, защото тогава властта се разпределя с по-голяма тежест върху раменете на демоса. И всеки трябва да носи отговорност за думите и поведението си. Ще го оставя на мира днешния ден, защото народът няма думата. Колко са, например, референдумите по важни гео- и вътрешно политически проблеми? Страх ли е това, или несигурност? Политическата класа пренебрегва гласа на народа, защото върхът на Пирамидата усеща неприятният вкус на загубата, която е очевидна, а и трусовете в долните пластове на обществото са достатъчно ясни.

„Не е толкова важно какво си получил от живота, по-важно е какво си му дал“.

Тази мъдрост обобщава смисъла на живота ти. Тя е свързана пряко с морално- етичния комплекс. Напоследък твърде много се говори за изкуствения интелект и вероятно много хора се надяват, че най-после Месията е дошъл тук на Земята и с удоволствие ще ни освободи от трудовите ни задължения. Наши първостепенни грижи оттук насетне ще са разходките и почивките. Балсам за душата! Говоря за проявите, нека си го наречем, на мързел и екваториална леност, които от своя страна ще превърнат физическия ни и духовния ни статус в подобие.

Ако няма движение, ако няма умствена и физическа деятелност, сривът е неизбежен.

Тогава Еволюцията започва обратното летоброене, а ние ще се преселим там, където сме били някога: при нашите близки родственици – приматите. Така започва изчегъртването ни от този свят, докато се превърнем в далечен спомен. Сигурно ще има и други главоломни катарзиси, които ще допълнят черните апокалиптични краски. В това няма нищо енегматично, това е по-скоро любителски поглед в бъдещето. „Щом има начало, ще им край“. Това ли ни очаква? Ако е така, е необходима сериозна ревизия на пътя, по който сме тръгнали. Но и затова е необходимо физически и умствени усилия, а те, както казах, са в тежка криза. И какво остава тогава от гордия, храбър и трудолюбив народ? Оцеляването в тежките робски години е резултат от вечния оптимизъм и духовна енергия, които са го ситуирали изправен, горд и непреклонен в общественото пространство. Здравата връзка с Природата, епичната борба за оцеляване, семейството и ценностите, които изповядва, са скелето, което го държи толкова дълго непокътнат в робската му орисия. В тези думи няма шумна патетика, а преклонине.
Неръкотворен паметник на дух и човешка любов, който с кирки и багери не може да се разруши!
Напоследък страната ни е в нов порив, озвучена от безсмъртните трели на някакъв нов вариант на Одата на Радостта. Става дума за Шенген. Хорът, заел се с тази „високо патриотична“ задача да всели повече ентусиазъм и оптимизъм у народа, сякаш не успява да налучка верния тон, макар че са гръмогласни, упорити и настойчиви. И нетърпеливи… Искат част по-скоро да наложат „демокрацията“ по всички ширини и дължини на страната. А инакомислещите – вън! Няма време за диспути и спорове! Личното мнение и личната позиция са вредни за обществото, когато те не отговарят на вкуса на „елита“! А „елитът“ си заслужава кавичките!
Шенген, та Шенген… Но с него не можем да покрием кусурите вътре в страната. А те не са малко и маловажни.

Огромна е липсата на квалифицирани кадри вече във всички сфери на живота.

Къде са лекарите ни, медицинските сестри, шофьорите на тирове, учители и преподаватели? Да не говорим за селскостопанските работници. Казват ни, че сме живеели по-богато, а какъв е размерът на външния ни дълг и кой ще го плаща? Къде са високообразованите ни специалисти в промишлеността? Занаятчиите изчезнаха – една уникална патриархална атмосфера вече липсва окончателно.
Само това ли? Нравствеността като комплекс от ценности – на дъното на скрина. Ами образованието – на същото дъно, възпитанието – подценено и в пясъка.

Постепенно се затрива едно от най-важните неща в живота на човека – труда, който е призван да го измъкне от предвечния хаос. Картината придоби много мрачна и тъмна окраска, защото липсва светлината и игривите тонове на великите майстори – импресионистите в цялостната панорамна шир. Този горчив вопъл не е плод на ерозирала в годините мозъчна кора, а израз на силни вълнения, клонящ към емоционален срив. Трябва да се намери някой, който с истинско родолюбие и страст, уверен в правотата си, ще се заеме с кривиците ни. И ще заживеем като нормални хора, освободени от злобата и завистта. До кога?
Има един проблем, перманентен в човешката история. Ще го наречем „тихата война на поколенията“. В него няма жертви, но има остро противопоставяне. Младите отхвърлят досегашните порядки, възрастните ги защитават и обвиняват младите в бунтарство и непослушание. Така е от веки – веков. Това, с което са живели възрастните, е неудобна одежда за младите. Речевите им връзки са други. Това не е незнание, а проява на неуважение и пренебрежение към ценностите на зрялото поколение. Въпросът е да се обърне всичко с главата надолу. Тези мощни тектонични сблъсъци са в основата на движението на човека напред във Времето. Не е ясно само кой определя посоката – Човекът или Времето. Сигурно и двете, приели симбиозата като нещо изначално. Ето един пример за различните нива на съществуване като в два паралелни свята. Преди много години, когато още бях много любознателен, попаднах случайно на един текст от Александрийската библиотека, писан по време на фараоните. Бях изумен от модерния словоред и философското обобщение на анонимния автор. В този текст буквално се громеше тогавашното младо поколение, че е загубило уважението към възрастните, че не долюбват труда, че обича повече веселието и разгула. Ами досущ като днешното време. И пак тогава се появи статия в пресата за живота на хайделбергските студенти, които са били известни с фриволния си живот. Заглавието на статията питаше къде живеят тези студенти – в Германия или тук, в България. Това са два примера от две различни епохи, които нагледно показват разстоянието между поколенията. И днес е така – сипят се солени слова срещу младите, а те нехаят – имат си свой свят, който обожават и се чувстват уютно в него. Въпрос на предпочитание и друго светоусещане.
Сега съм изправен пред избор: да продължа ли разсъжденията си по темата, защото още много неща ме вълнуват и недоизказах, или да приключа. Всеки ден възникват нови проблеми и крамоли, които в никакъв случай не мога да приема и защото те нарушават душевния ми баланс и вътрешното ми усещане за морал, ценности и справедливост.
Това не е житейска равносметка, а съпротива срещу несправедливостите, от моя гледна точка, на днешния ден, които са в противоречие с натрупаното в годините.

Край

Снимка: AI