Бежанците вече негодуват срещу затворените порти на Европа

Вторник преди обед, 25 март, бе един от поредните дни, в които лагерът за бежанци в Харманли бе посетен от специални гости. За да се срещнат и запознаят с проблемите на тези хора, този път дойдоха еврокомисарят по вътрешните работи на ЕС Сесилия Малмстрьом и вътрешният министър на България Цветлин Йовчев.
Официалните лица направиха малка разходка из лагера и се запознаха с историите на някои от пребиваващите. Обитателите на най-големия център за бежанци в страната посрещнаха доста напрегнати еврокомисаря и вътрешния министър, защото нямаха търпение да зададат въпросите относно процедурите за издаването на статут.
Бежанците бяха в недоумение за какво е посещението и без да слушат обясненията на служителите в лагера създадоха паника. Появи се напрежение, което усъмни органите по сигурност, че ще се заформи поредната стачка заради присъствието на официални лица. Това не направи впечатление на гостите, заради засилената охрана. Така възможността настанените да разберат за пореден път какво ще се случи с техните съдби в бъдеще почти бе пропусната. Така беше и при посещението си премиера премиера Пламен Орешарски, който успя да прикрие уплахата от виковете на бежанците
Предиобедът на Малстрьом и Йовчев включваше и изявление пред медиите. В него министърът на вътрешните работи обясни, че пристигащите нелегални бежанци ще бъдат разделяни в три групи.

„Идеята ни е да изградим нашата система съгласно европейските изисквания. Подходът ни ще бъде следният. Още при пристигане и заявяване на лицата, че търсят убежище, те да бъдат разделяни на три основни групи. Първата – майки с деца и семейства, които очевидно имат нужда от закрила и вероятно ще получат бежански статут. За тези хора ДАБ ще се произнася изключително бързо и ще бъдат настанявани в места от творен тип.
Тези, за които мислим, че нямат основания за искане на статут, няма да бъдат настанявани в такива лагери и ще отиват към местата на Дирекция “Миграция“ (те са от затворен тип б.р.) и от там ще бъдат извеждани принудително от страната.
Третата група ще бъдат лица, в чиято самоличност не сме убедени и има съмнения дали не представляват някаква заплата за България и ЕС. За тях процедурата ще бъде по-продължителна и ще прибегнем към места от затворен тип. Това ще бъде само до момента, в който се произнесе Агенцията за бежанците. Ако становището е положително, ще могат да се движат свободно и ще се ползват с правата на българите.“
Един от най-вълнуващите въпроси, зададен от медиите, бе свързан с това какъв тип трябва да бъде центърът в Харманли. Като отговор Малмстрьом поясни: „Този вид приемни центрове задължително трябва да бъдат от отворен тип. При заплаха за сигурността, те могат да бъдат затваряни. Но децата не могат да се държат под ключ.“

Ситуацията с настанените бежанци е сложна.

След непрестанните посещения на високопоставени личности за първи път министър обясни за какво бежанците отиват в ЕС: „Много от хората, които са тук, не виждат бъдещето си в България. Те преследват мечта, която за много от тях не е реална. Те желаят да отидат в Западна Европа и считат, че може да намерят работа. Това е трудно, защото много от тях са със недобро образование, без професионална квалификация Има и други, които искат да се възползват от социалните системи в Западна Европа. Много от тези хора са оставили начина си на живот, който е много по-добър от този на българските граждани. Затова ние полагаме неимоверни усилия да им осигурим добри условия. Много българи биха желали да живеят при такива условия и да получават парите, които бежанците считат, че са им недостатъчни. Но това са възможностите на България. Полагаме големи усиля и аз мисля, че това се оценява вече от всички.“
Очаквайки или не, бежанците ще трябва да приемат това, което Сесилия Малсрьом добави, независимо от плановете и намеренията, които са имали: „Всички искат да отидат някъде, но съгласно европейското законодателство това е невъзможно, тъй като България е първата страна за тях с искане за статут“.
След разходката си из центъра Сесилия Малмстрьом сподели пред журналистите, че личните й впечатления са за подобряване на материалната база. За посещението си тя каза:
„Аз дойдох тук, за да видя със собствените си очите как стоят нещата. Ние признаваме високия натиск, на който са изложени българските власти и работим в това направление заедно с тях. Знаем, че много от нещата са се подобрили, въпреки че все още не са достатъчно добри. Работи се по подобряване на материалната база, по осигуряване на дейности, както на децата, така и на възрастните. След като се определи техният статут, вече могат да останат тук, ако им бъде даден такъв, и да започнат да гледат напред към това какво ще правят по-нататък.
Разбира се, изключително важно е да могат да се осланят на надеждна информация. Това, което чух от тях, е, че всички искат да отидат някъде другаде.“
Еврокомисарят обясни:
„България е една страна с ограничени ресурси, не е богата, но ние си даваме сметка колко голям натиск оказа това върху българската държава. Нашата работа е да видим по какъв начин можем да помогнем на усилията на правителството в тази посока. Европейският съюз вече е предоставил 15 милиона евро за дейности, свързани с бежанците. Могат да се предоставят още финансови средства, но след като бъде изготвена структура и бъде разработена стратегията за интеграцията, за да можем да сме сигурни, че европейските средства ще се оползотворят по максимално ефективен начин.

Има някои основни законодателни актове на ЕС, които задължително се спазват.

Приливът на огромно количество по едно и също време завари страната неподготвена, но всяка една страна е изправено пред тези проблеми. Ние помагаме, макар всичко да е далеч от желаното, а българските власти са решени да се справят с проблема.
Половината от 15-те млн. евро са предоставени, а в следващия бюджет на ЕС също има предвидени средства.“ Малмстрьом уточни, че трябва да сме сигурни, че европейските средства ще се ползват по най-добрия начин.
С това приключи и срещата между медиите и официалните гостите. Минути след като те напуснаха лагера, на изхода на лагера се състоя и поредният протест. Около 150 бежанци се опитаха да блокират международният път Е80, което предизвика конфликт между охраняващите органи и буйстващите пребиваващи. Ситуацията наложи органите на реда да извадят палки и щитове, за да овладеят напрежението.

На митинга бежанците изявиха поредното си недоволството.

Този път то бе свързано с това, че Румъния и Гърция не желаят да ги допускат без визи на тяхна територия. Оплакаха се, че не са имали възможност да разговарят с еврокомисаря.