Ефремци вече са горди, имат си написана история

Акценти

• Вестник "НОВИНИ", година  XII, 4 - 10 април 2014 г., #14/567
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

• Изложба „Красотата на Българката“ развълнува посетители 0 11.окт.
• Буря отнесе покриви, изкорени дървета 0 21.сеп.
• Жътвата в с. Сива река започна с ритуал на нивата 0 03.юли

Книгата на професор Георги Янков “История на село Ефрем“ е написана на основата на автентични исторически извори. Първите писмени сведения за средновековната крепост Ефраим (Ефрем) са на Жороа дьо Виларуден (1206 г.) и на Аркополит (от 1254 г., по времето на цар Михаил Асен). На основата на османски извори е последната съдба на селището и промяната в неговите наименования: Ефрем Виран, Рум Ефрем, Урум Ефрем, Урумкьой. Дава се отговор на въпроса: Как след Освобождението, през 1906 г. селото си възвръща средновековното име Ефрем?

Най-малко три причини са накарали професор д-р Георги Янков да напише книгата „История на село Ефрем“. Тя бе представена през читателите си в Харманли, а на срещата присъстваха академик Георги Янков и професор Светлозар Елдъров.

Авторът е потомък на тракийски българи – бежанци от село Сачан,

Беломорска Тракия, и е роден в село Ефрем, бившата Харманлийската околия. Книгата е посветена на 100-годишнината от разорението на тракийските българи и е написана в духа на благородния тракийски девиз: „Не забравяй, но не отмъщавай!“
Академик Георги Марков препоръча селото да се казва Свети Ефрем, по името на патрона им. Той каза, че колегата Янков е постъпил професионално и е проследил историята от античността до съвремието, участието на ефремци във войните за национално освобождение и обединение.
„За мен като изследовател на войните тези са едни от най-славните страници за трагедията на нашите българи от Западна Тракия. Това е съдбата на тези силни българи от село Ефрем. Но ако се чудим дали днешното поколение би издържало на такива кръвопролития и ужаси, то чувам днеска много се оплакват от най-невероятни неща, но пък като си помислим какво са изживели нашите предци и това малко ни дава вяра, че ние можем да преодолеем тези трудности, че е имало и по-тежки времена“, заключи академикът.
Колегата на професор Янков – проф. Светлозар Владимиров Елдъров, каза, че с най-голямо удоволствие като българин прочел тази книга два пъти, а я представя за трети път. Той каза, че може да свидетелства, че в нея авторът Георги Янков е вложил професионалното си умение на образование на историк, излял е душата си на човек и тракиец. „Като почнете да раздавате почетни гражданство в село Ефрем, да не го пропуснете“, препоръча той на ефремци.
По оценката на професора, книгата на проф. Янков е най-истинската и жива история за съдбата на тракийските българи, след книгата на Любомир Милетич.
Авторът, професор Георги Янков, се обърна към присъстващите с думите „драги земляци“ и обясни, защо е написал тази книга. За него това е дълг на първо място към тракийски българи. През 1912-13 година преживяват голяма трагедия по така наречен кървав път от Дедеагач, до днешното Маджарово. „Написването на тази книга е един вид знак на почит към тези българи. Неблагодарни ще бъдем, ако не защитим тяхната памет“, признава той.
На второ място е синовен дълг към моите родители, които са изминали този път като деца и по някакво чудо са оцелели. „Когато пишех тези редове, косата ми настръхваше“, признава авторът.
„На трето място е моят дълг към земляците ми, които са потомци на тракийски и малоазийски българи. Те проявиха голяма настойчивост и очакваха кога ще я напиша. Аз им казвах, че това не е като да изядеш едно чеверме на Големите чеири. Трябва най-напред да се издирят исторически извори и да се проследят архиви.
Заключението му е, че творбата си той посвещава най-вече на хората, за които е била характерна една дума – човещина.

На събитието самодеен състав изпълни няколко песни, а авторът раздаде автографи.
Организатор беше читалище „Харманли – 2001”.