Хамди прави серенада на Месина с тъпан, хвърля италианците в оркестъра

Хора на Садам пазарят Хамдито да чука тъпана за зелено в Ирак, той остава верен на читалището. Сега припечелва повече от сватби и като охранител в ТПК

…Двама цигулари, но от чалгията, гайдар с гайдуница от 1878-а, гъдулар от Котел, акордеонист, срутил ешафод във Франция, корабен саксофонист, кавалджия виртуоз, дипломиран тромпетист – това са музикантите, за които съм писал по тия и по други страници. И това кажи-речи си е цял оркестър. Не знам дали е съставен правилно, но важно е, че може да изкара някоя свирня на тия инструменти. Само дето тя няма да струва кой знае колко без ударни инструменти, без дум-дум, без барабани, перкусии и прочие. Затова на мястото на „прочие“ в този мой очерков оркестър ще добавим тъпан. Ще наредим сред описаните музиканти и тъпанджията Хамди Мехмедов – Хамдито. Ще опишем и него, малко ще разкрасим казаното, малко ще го обобщим и… оркестърът да свири!

“Не съм от учените тъпанари, прост тъпанджия съм, но истински”. Така определя тънката семантична разлика между двете поприща Хамди Мехмедов, известен повече като Мандю или Амадеус. С тъпанджийската палка той е обикалял не само каснака /обръча/ на тъпана, но и почти цяла Европа. Не напълнил инструмента си с пари, макар тъкмо тъпанът да е най-подходящ за това, но е видял свят и е отмерил ритъма му – бесен навсякъде.
Радва го обстоятелството, че до тъпанджия се е издигнал от скромен барабанчик в турското училище „Назъм Хикмет“. Да, имало е такова школо в Харманли и Хамди изкарва в него до четвърти клас. Та там го забелязали да почуква с ръце по чиновете и по каквото му падне и му връчили барабанчето – да не зяносва училищното имущество. Уж се учил турски език в това училище и турска история, пък маршчетата все по димитровски и по червенковски звучали. Така или иначе пред Хамди не блеснали житата, нито някакво светло бъдеще. „След четвърто отделение започнах да бягам от часовете и така и не завърших, но от тъпана не успях да избягам“, признава сега музикантът.
„Тъпанът може да изглежда голям барабан, ама е далеч по-сложно нещо“, обяснява Амадеус. „Барабанът е детска играчка, а при тъпана с токмака /голямата палка/ водиш първото време, с пръчката от другата страна правиш дробежите, ей тия дробежи му са майката… Видът на този инструмент е внушителен, но иначе не бива много да изпъква в оркестъра, макар и оркестърът без него да не го бива… Соло за тъкан ли? Най-много четири такта може да бъде. Добре се получава на копаницата, ръченицата, дайчовото. Обаче е върхът на кривото садовско хоро, не всеки може да думка на него. Кючекът какво е – две четвърти – и едно дете може да го докара. Българският фолклор винаги е бил и по-богат, и по-сложен откъм ритмика, по-предизвикателен за музиканта.“
С тази тъпанджийска, но не тъпанарска, философия Хамди оглася сцената на харманлийското читалище „Дружба“ още от 1972-а година. Дребен и сух, в пълен контраст с обемистия си инструмент, той е най-колоритната фигура в оркестъра на ансамбъл „Хорищенци“ и в народния оркестър на гайдаджията Иван Костов. Майстор на дробежите, които са му майката на тъпана, а и на други тъпанджийски хватки, Мандю не веднъж е изправял публиката на крака. И не само в Харманли и в страната. Тъпанът му се е търкулвал до Италия, Франция, Испания, Германия. Завъртал се е в Либия, Йордания, Турция.“ Не беше гурбет, то гурбет с тъпан само не става, просто обикаляхме по фестивали с ансамбъла“, казва Мандю.
Първата му среща със свободния свят е през 1975-а, когато се раздава по фестивалните сцени на Италия. Оттам е и прякорът му – Амадеус. Хамди се представял на италианците като хората, но фонетиката на името му и занаятът му извиквали асоциации все с гениалния композитор. Нямало обаче грешка с фонетиката на тъпана – гръмогласна и чисто българска. С една мелодия за тъпан и акордеон Амадеус и колегата му от оркестъра Атанас Недев си позволили веднъж да направят среднощна серенада в Месина. Почерпени с люта румънска ракия, те се изкачили на една много висока веранда и оттам направили показно на спящия град – серенада с тъпан, от което италианците, естествено били хвърлени в оркестъра. Там се намерил и един иракски майстор на ударните инструменти, когато на друг фестивал в Либия Хамдито му изчукал на тъпана няколко ориенталски парчета. Като го чули, хората на Садам му предложили да чука една година в Ирак за зелено, но такива културни контакти по онова време не се разрешавали от родните културтрегери и ДС-то, та харманлиецът си останал при тъпана в читалището.
Освен че остава верен на читалищния оркестър, Амадеус е такъв и спрямо инструмента си. „Не съм сменял много тъпани, през цялото време съм изкарал с един-два. Удрял съм ги внимателно – да не се пробият, макар, че веднъж спуках един на сватба в Белица“, разказва тъпанджията. „Не е кой знае какво геройство да пукнеш тъпан, дори да е голям сеир за публиката. Тъпан с кръпка не върви, трябва изцяло да му се сменя кожата, пък скъпичко малко идва. То сега тъпани ментета, покрити с пластични материи, колкото щеш, ама не е същото чукането на тях. Както не е същото и с днешната чалга. И тя е менте, попфолка имам предвид. Чист кючек си е той и нищо друго, пък за кючека вече казах колко му е майсторлъкът“, продължава тъпанджийското си соло Хамди. „Виж ония певачки много ги бива да чукат тъпана, но то е друга работа. Оня иракчанин, за който разправях, умираше за „Елено, моме“ на тъпан, сега нашите умират за арабски парчета, краднати оттук-оттам. И резултатът знаеш ли какъв е? Съвсем наскоро, онзи ден, подхванахме ръченица на една сватба в Хасково. Излезе, че най-българското „раз-два-три“ ни кумът може да го играе, нито тия, дето му поднасяха даровете, ни зетят. Само булката, слава богу, оправи стъпките, ама комай от цялата сватба единствена беше…“
„Пък преди време съм гледал сватбари да друсат хоро само на пояс и само на тъпан – мъжко. Да не разправям как с нашенски ритми изправяхме на крака публиката по 20-30-хилядни стадиони в Италия през 1975-а. Осемнайсет концерта изнесохме там и все така беше.“

Ясно е, че Мандю не е Кондьо. За честта на тъпана не иска да си разваля достлука с чистия български фолк. Започнал е човекът с криво садовско, как да го изправя сега с пощракване на пръсти и гюбеци. „Пък и тъпан на плейбек може ли, да не съм буфосинхронист“, допълва тъпанджията.
Такива му са житейските дробежи на Хамдито – чукал тъпана, ама и три деца изгледал с него. Сега припечелва повече от сватби и като пазач на ТПК-то в града. Битовият оркестър към читалището обаче отдавна е разтурен, неговите музиканти почти масово са се изнесли на гурбет в Гърция. А гурбет с тъпан само нали не става, та Хамди Мехмедов си седи тука. Барем да види – кой тъпанарин, кой тъпанджия в тая държава ще излезе.