Такова животно нема и не може да има, да ама не?

Веселин Кълвачев
От Веселин Кълвачев ноември 3, 2022 11:29

Такова животно нема и не може да има, да ама не?

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 28 октомври - 3 ноември 2022 г., брой 39/1017, година XIX
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

Част от материалите на Веселин Кълвачев за историята на Мастейра/Сакар.
Българите бежанци оставили и свой уникален спомен на България – Камилата. Те завещали уникална приказка, която се превърнала в емблема, щампа завинаги.
В новата история на Кавакли/Тополовград развитието на камиларството като занаят и отглеждането на камили е уникален, красив, учудващ, екзотичен момент.
Приказката, която разказваме, е от първата половина на ХХ век. Тя е разказана тук, в Тополовград, защото този уникален за България транспортен поминък, превоз на стоки и товари с камили е просъществувал повече от 50 години.
Камиларството и камилите станали емблема, прякор, отличителен знак за населеното място.
В Кавакли/Тополовград/ и Козлуджа /Орешник/ се заселили, пуснали нови корени много бежанци от българските камиларски селища на Беломорска Тракия – Еникьой, Дервент, Бадома, Калайджидере /Каледжидере/, Кушланли и от Източна Тракия /Теслим/. В тези селища камиларството било традиция, било на почит и уважение.
Тук по новите места те се опитали и поставили ново начало. Продължили да разказват своята уникална приказка.
Около 20 каваклийски фамилии се занимавали с камиларство и отглеждане на камили. Първо тук се заселили еникьойските и дервентските камилари 1925/26 г. Към края на 20-е години на ХХ век от Сливен в Кавакли се преселили и Теслимските камилари. Общността се разраснала и утвърдила като уникална местна прослойка – камиларите. А Кавакли/Тополовград се превърнал в Камиларската столица на България.
Кои са били камиларите и кои са имали камили през 20-е, 30-е и 40-е години на ХХ век. През тези години тук, като столица на камиларството, имало много камилари и камили, да ги споменем, те са били емблема:
– Стамат Ушев и Митрьо Ушев от с. Еникьой – 20 камили и 4 дурумчета, Петър Ушев от с. Еникьой – 6 камили.
– Киро Борнусузов от с. Еникьой и Йордан Атанасов от с. Теслим имали много камили, 30-40 и по 5-6 дурумчета;
– Тодор и Никола Калайджиеви от с. Еникьой имали 15 камили и 4 дурумчета;
– Димитър Янев Калайджиев имал 15, от тях три льока за разплод.
По 8 камили имали: Ангел Янев Калайджиев, Тодор Борнусузов, Петко Стоянов Беолов и тримата от с. Еникьой и Киро Михайлов Малкочев от с. Теслим.
Киро Янев Деведжиев от с. Калайджидере имал 12 камили и 3 дурумчета,
Тодор Киров Деведжиев от с. Теслим имал 10.
Митрю Бодуров /Ашика/ от с. Еникьой имал 12 камили и 3 дорумчета.
Недялко Марков Карпузанов от същото село имал 8 камили и 2 дурумчета, занаята след него продължили синовете му Марко и Кръстьо Карпузанови.
Михал Чакмаков от с. Теслим имал 8 камили и 2 дурумчета, Станко Чакмаков от с. Теслим имал 12 и 3 дурумчета.
Стойко Пехливанов имал 8.
В Еникьой Митрю Лафчиев имал 12 камили и 3 дурумчета, Тодор Коджаманов от – 7 камили и 2 дурумчета. Ангел Коджаманов – 12 камили и 3 дурумчета.
Атанас Паслиев – 12 камили и 3 дурумчета.
Станко и Иван Узунови от с. Дервент имали 8 камили и 2 дурумчета.
Иван Дяков имал 6 камили и 2 дурумчета.
Димитър Гадаков от с.Теслим имал 6 камили. Недялко Саманазлиев имал 4 камили. Никола Чалмов от с.Дервент имал 8 камили и 2 дурумчета.
В Орешник камили имали бежанци от с. Дервент: Димитър Скакалов имал осем камили и две дурумчета, Хараламби Бурназов имал камили и две дурумчета, а Петко Кавадаров имал осем камили и две дурумчета, камили имали и Славилови.
Много животни и много хора били минали и заминали, но оставили спомен завинаги.
През 50-е години на ХХ век в Тополовград били останали 28 камили, които се разпределяли по собственици. Атанас Йорданов Атанасов /родом от с. Теслим/ имал 18 камили, от които 14 товарни и четири малки дурумчета, Марко Недялков Карпузанов /родом от с. Еникьой/ имал пет големи камили и едно малко дурумче, Митрю Стоянов Ушев имал 3 големи камили и едно дурумче, Димитър Иванов Гадаков имал две големи камили, които впрягал дори в каруца.
Две камили имало и в земеделското стопанство на Тополовград дадени от Сотир Янев, които също били използвани за пренос на товари.
Колкото и малко на брой да били останали камилите в Тополовград, те извършвали много и полезна работа в стопанския живот на града и околията.
Тези уникални животни и хора са били част от подправките на тополовградската историческа супа. Те са част от подправките, които правят нашата супа пикантна и уникална. Нашата супа е исторически шедьовър, а не постна блудкава чорба от хора.
За край на приказката за камиларството в Тополовград може евентуално да се смята периода 1954 – 55 г.
Те продължавали все още да са тук, да са емблема, да превозват всякакъв вид товари. Призвание, съдба. Където другите не можели, те можели, търсили пролуките за да оцеляват. Носили дърва, кюмюр, руда, стоки.
Като свършила работата, като нямало работа, трябвало да има продължение. Предизвикателствата за оцеляване предстояли. Тогава започнали атракциите, дялан камък не се затрива лесно.
Тополовградски камили били ценна и рядка стока. През определени години камили били закупувани от зоологическата градина в София за размяна с други зоопаркове.
Камили от Тополовград пък и местни надарени артисти, взели участие в заснемането на филма “Хитър Петър” с Рачко Ябанджиев през 1960 г.
Снимките били правени в района от базата на Топливо към Кара Ибрям чешма.
Светът се променял, появил се туризмът като отрасъл, тези които отивали да почиват, трябвало да почиват и да им бъде интересно.
В края на приказката нашите камилари направили камилите актьори, станали екзотична театрална трупа, това се търсело, било интересно.
Последните упорити камилари от Тополовград лятно време карали по една, две камили в Несебър, Созопол, Варна и по някои други крайморски селища за атракция и снимки.
Времето не прощава на никого, времето отминало. Димитър Гадаков – последният камилар, трябвало да спусне завесата, да сложи точката, края на тази интересна тополовградска приказка за деведжиите и за камилите.
Накрая Димитър Гадаков продал камилите в зоопарк в Кюстендил и се прибрал в Тополовград. През 1986 г. приключил земният път на последния камилар на България Димитър Гадаков.
Приказката за тополовградските камили и камилари приключила.

Веселин Кълвачев
От Веселин Кълвачев ноември 3, 2022 11:29
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама