Стратия Мазгалов – героят от Добро поле, част 1
3 минути
Името на героя на настоящия разказ е познато на малцина, макар подвигът, извършен от него и подчинените му, да е оставил ярка следа в българската военна история. Събитията, част от настоящия разказ, се ра-зиграват по време на най-кървавия военен конфликт от началото на XX век – Първата световна война, и въпреки че не довеждат до победа на Българската армия, изписват със златни букви имената на войниците от Тридесети Шейновски полк.
Стратия Мазгалов е роден в Търново Сеймен (Симеоновград).
Служи в героичния 30 пехотен Шейновски полк. В Първата световна война, след успешни сражения, през 1917 година Тридесети Шейновски полк заема позиция на Добро поле, в участъка от Сипкавата висота до Доброполската река. През 1918 година офицерски кандидат Стратия Мазгалов е награден с войнишки кръст „За храброст“ четвърта степен. Известно време след тази награда съдбата поставя на последна проверка храбростта на този мъж, вече с чин подпоручик. Той взима участие в боевете при Добро поле, които са епилог на титаничната борба на българския войник в Първата световна война.
Позициите в участъка на Добро поле не са добре укрепени и се състоят от една отбранителна линия, което е пагубно за защитниците при силен артилерийски огън. Войниците в нашите полкове са изморени, окъсани и гладни. Не са взети мерки за достатъчно добро укрепяване на позицията в дълбочина. Командващият войските на Съглашението генерал Франше Д‘ Еспре разработва план за пробив на фронта.
За цел на главния удар е избран именно участъкът на Добро поле,
защитаван от 4 български пехотни полка – 10 Родопски, 30 Шейновски, 29 Ямболски и 32 Загорски, подкрепени от 53 полк.
В книгата на генерал Стефан Тошев „Победени, без да бъдем бити“ силите на защитниците са оценени на 6000 щика с подкрепата на 38 оръдия. Срещу тях френският генерал концентрира 5 дивизии – френските 122 и 17 колониална и три сръбски дивизии. Общо 31 500 щика и 640 оръдия. Предвидени са и две спомагателни атаки – в съседен участък на Добро поле, който е защитаван от 21 Средногорски и 44 полк – двата наши полка са атакувани от три сръбски дивизии, както и в участъка на 9 пехотна Плевенска дивизия при Дойран – дивизията е атакувана от четири дивизии и една бригада под командването на английския генерал Милн, подкрепени от две гръцки дивизии. Целта е да се сковат защитаващите ги части, да се елиминира възможността да бъдат изпратени подкрепления към Добро поле и по възможност да се направи пробив през Дойранската позиция, който допълнително би разсякъл частите на българската войска и би подкрепил успеха на пробива при Добро поле.
