Слово за откриването на учебната година

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 16 - 22 септември 2022 г., брой 33/1011, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Депутати се ангажираха с местни проблеми 0 27.юни
• В Стамболово ще намаляват парниковите газове по проект 0 05.юли
• Годишен концерт на Фолклорен клуб „Загрей“ 0 06.юни

Скъпи в Господа родители, ученици и учители,
Ето, че и тази година Бог по своята велика любов и човеколюбие ни е удостоил да застанем пред прага на българското училище, пред храма на науката и образованието, пред институцията която ограмотява и възпитава бъдещото поколение на нашата Родина.
Този ден, 15 септември винаги е обсипан с радост, усмивки, очаквания, доверие, вяра и надежда, както в сърцата на тези които прекрачват прага на училището, така и в онези които ще извайват чрез своя труд най-крехките създания на нашето Отечество.
Днес се обръщам към всички вас, родители, ученици и учители с благо слово, чрез което се надявам аз като духовник да достигна до сърцата ви и да ви покажа грижата си и своята съпричастност към българското образование, наука и култура, както и желанието си то да не бъде само институция даряваща възпитание, но и възпитаваща в духа на християнските ценности, православна вяра и традиции.
Драги родители, вие освен че сте семейството на вашите деца, сте малка домашна църква, която е сплотена, облагодатена и изпълнена с Божието присъствие. Като църква вие сте призвани да учите и възпитавате вашите деца не само да преуспяват в придобиването на световните науки, но и да ги поощрявате да усвояват и духовното познание, християнските норми и добродетели, чрез които те ще станат истински личности и ще дадат достойни плодове в своя живот.
Скъпи ученици, прекрачвайки прага на училището, стремете се да бъдете ученолюбиви да усвоявате преподаваното ви учение, както и да се учите да бъдете миролюбиви, да се обгрижвате във взаима любов едни към други, да бъдете честни, достойни и изпълнени с добродетели. Въпреки, че българското училище все още не отдава достойно значение на вярата, вие с чистите си сърца обичайте Бога и знайте, че вие сте бъдещето, на вас разчита България и родната ни Църква. Щото чрез опознаване на християнската ни вяра да възкръсне нашия народ за достойни бъднини в духовен и социален просперитет.
Достойни преподаватели, на вашите плещи лежи голяма отговорност. Вие носите голям Кръст. Пред вас е бъдещето на България и на Църквата. Бъдете безпристрастни, отхвърлете всяка ненавист, омраза, предпочитания, партийна лоялност. Превърнете училището в място на науката, образованието, на духовното и богословското ограмотяване, защото науката и вярата вървят ръка за ръка. Едното без другото не може да съществува. За да бъде човек грамотен, трябва да придобие и вярата в сърцето си. Да бъде човек вярващ, трябва да има познание. Ако едно от двете не съществува – няма пълнота, а ние като разумни човеци се стремим да придобие всичко в пълнота. Тогава ставаме личности, ставаме достойни и свободни в нашия живот.
За жалост все още няма политическа воля за това, в българското училище да се дава духовна храна във вярата, надеждата и любовта, в християнско възпитание. Все още децата се спират да отиват в храма при Бога… Затова любезни учители, вие сте призвани според силите и възможностите си да се грижите да запълните тази празнота чрез вашия добродетелен живот, любов и грижа за пълнотата на родното ни образование. Бъдете уверени, че в лицето на Старозагорска св. митрополия, в лицето на свещенството в този град винаги може да разчитате и да намерите подкрепа, съдействие и съратник за благото на нашето училище.
Помнете, че училището израства като институция от недрата на храма, на вярата, на българския духовник, който винаги е стоял като страж над чистите сърца на децата в името на тяхното добро, социален просперитет и свобода.
Възпитаваме ли в християнска добродетелност нашите деца, да бъдат близо до Христос и Църквата, а не само да ги образоваме в т. нар. светските науки, то тогава бъдете уверени, че първите плодове няма да се забавят, а те ще са мир, любов, търпение, взаимно уважение, но най-вече смисъл в живота. Защото има ли Бог в сърцето на човека, има радост и смисъл в неговото съществуване, няма ли Бог има лутане, страдание и скръб.
Скъпи приятели, нека не подминаваме тези думи с гордост, отрицание и егоизъм, а да се вслушаме в тях, защото всички имаме нужда от достоен живот и бъднини. В единството ще напреднем, а в разделението ще изчезнем.
Нека Бог по своята велика милост и любов да огради всички вас с Божествена премъдрост!
Божията благодат на Отец, Син и Свети Дух да бъде с всички вас!
На добър час!