Слово за Архангелова задушница

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 4 - 10 ноември 2022 г., брой 40/1018, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Братя и сестри,
Със Своето Възкресение нашият Господ Иисус Христос победил самата смърт, и съкрушил портите на ада. И само в Него ние имаме надежда и упование. Ако Христос не е възкръснал – казва апостол Павел, – празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
Действително, всички благочестиви и праведни постъпки, самата нравственост губи своя смисъл, ако не съществува задгробен живот. Пък и ние с вас четем в Свещеното Писание, че Бог не е Бог на мъртви, а на живи. И Божественият Учител Сам потвърждава Своите думи с явяването Си на Тавор в Божествена слава, беседвайки с умрелия преди стотици години Мойсей и с възлезлия на небесата с огнена колесница Илия. С това ни дава да разберем, че цялата вселена, целият човешки живот от начало и до самия край са в Неговите ръце. Той е Алфа и Омега.
Пък и в нашия живот често самите ние или чрез ближните си ставаме свидетели на духовен живот, на живот след смъртта. Оказва се, че душите на починалите не само са живи, но и имат общение с нас, което ние, за съжаление, поради загрубелите ни сърца не винаги чувстваме и разбираме. Но поне в специалните дни, установени от Светата Майка нашата Църква, ние се стремим под нейните свещени сводове, тук още веднъж да поменем не само на близките и скъпите на сърцата ни хора, но даже тези, които не сме и познавали, не сме виждали, но ги считаме за братя и сестри в Христа Иисуса, нашия Господ.
Четейки заупокойни молитви, неволно върху себе си спомняме деня на Страшния Съд, деня на оттеглянето от земната суета към вечния покой. Но всеки човек ли се наслаждава на вечен покой? Уви, не всеки. А само този, който е смогнал да изживее живота си във вяра, благочестие и упование и любов към Бога. А този, който е разрушил Божия храм в своята душа и сърце, той и в този живот, и в бъдещия става пленник не само на своите страсти, но и на дявола, който ги сее в душите ни.
Затова днес всеки от нас да се замисли не само за участта на своите ближни, но и за своя днешен живот. За това как живеем. Ако ние изведнъж умрем внезапно, ще има ли някой да се прекръсти за нас?
Неслучайно има такъв израз в духовните среди, че човек струва точно толкова, колкото хора не могат да преживеят без неговата помощ. То ест, ако той живее не само за себе си, но и за още някого. За кого живеем ние с вас? Ние можем да говорим много надути фрази, гръмки думи за вярата, за любовта, за Христа, за Църквата, но, ако в нашия живот липсват конкретни дела на тази любов и вяра, тези думи не струват пукната пара.
Но жив е Господ и жива ще е душата ни! – както обичали да казват древните пророци. И Той с Божествения Си Дух е в сила да ни възвърне не само към земния, но и към вечния живот, стига само ние с вас истински да пожелаем това.
На 5 ноември /петък/ от 17:00 ч. в храма ще отслужим Обща Панихида за всички починали, като преди това може да запишем имената за споменаване на молитвеното последование и раздадем за техен покой.
Нека се молим за починалите, та и ние с вас да останем живи за Бога в сегашния век и в бъдещия.
Амин.