Скъпоструващата спортна база се превръща в пасище за животни

Продължава от миналия брой

Коста Пляков

Завръщайки се в Тополовград докладвах на ръководителите за резултата от моята мисия в София.
Този случай ме накара да си направя извод, че веднага трябва да се заема с изготвянето на документация за спортна зала, за по-благоприятни времена, когато ще се намерят отново средства.
Обиколих и огледах няколко спортни зали в различни градове.
Последно, с кмета Славчо Будаков и Кирил Бургазлиев посетихме Гълъбово, чиято спортна зала беше напълно приемлива за нашите спортни нужди. Посочиха ни и архитекта, който е изготвил документацията на залата. Това бе Петко Близнаков от Ст. Загора.
Устроена ни бе среща с архитект Близнаков в Тополовград.
Той обеща, че за три месеца документацията за залата ще бъде изготвена по подобие на залата в Гълъбово. Хонорарът му беше изплатен от Дм. В. Коларов. И така през 1974 г. аз вече разполагах с документацията за спортна зала, състояща се от 18 папки, които аз пазех с голяма загриженост във физкултурното дружество.
През 1979 г. по посочен ред и обстоятелства аз напуснах председателското място във Физкултурното дружество, след близо 30 години дейност в областта на спорта, пленен от идеята цял живот да помагам на спорта и като негов почетен председател.
Същата година през месец септември започнах работа в управлението на Дм. Коларов. През 1982 г. в една от срещите ми с директора инж. Димитър Симеонов в ресторант “Тракия” на по чашка си разговаряхме за спорта. Попитах Симеонов дали предприятието има възможност да отпусне средства за построяването на спортна зала.
Доколкото си спомням, той ми отговори: “Имаме такава възможност, останали са средства от капитално строителство. Но сега е краят на годината, месец ноември, да изготвим документацията, а средствата, които не са оползотворени ще трябва да върнем в Министерството, от където бяха отпуснати. Той, без да се замисля каза: ” Това, което казваш е вярно аз ти казвам, че веднага започваме строителството”.
Симеонов, след обсъждане на въпроса за зоната с неговите заместници, нареди от следващия ден да започне строителството на нашата спортна зала. “Ето ви документацията, започвайте.”
И само за две години нашата строителна бригада, с наличието на технически съоръжения, през 1985 г. спортната зала бе завършена и обзаведена с всички необходими съоръжения.
Откриването на залата се извърши по много тържествен начин: с богата спортна програма, която осигуриха с помощта на председателя на ЦС на БФС Трендафил Мартински и участието на ансамбъла по художествена гимнастика- златните момичета на известната треньорка Нешка Робева.
При откриването на спортната зала присъстваха гости от окръга, от министерството на промишлеността от минния комбинат в Мадан, от много други минни предприятия в страната, спортни ръководители и журналисти от София., както и всички местни ръководители от града.
Ето част от словото на директора на предприятието-инж. Димитър Симеонов при откриването на залата каза: “Спортната зала “Миньор” е построена от миньорите на ДМ “Васил Коларов”, като подарък на младежта от сакарския край за развитието на масовия спорт и високото спортно майсторство.”
Всичко до тук по строителството на спортната ни база в града беше достатъчно и нормално за развитието на спорта.
Какво е сега състоянието на скъпоструващата открита и закрита спортна база?
На кратко ще посоча някои факти дори и със снимков материал. За нея години наред спортисти ветерани и спортни деятели със съжаление споменават, че е забравено от бога и от царя.
Същия ли е този стадион, на който провеждахме приятелските и контролни срещи с отборите от “А” РФГ. Като тези на: “Дунав”, “Русе”, “Берое”, “Ст. Загора”, “Ботев”, “Пловдив”, ЦСКА, “Септемврийско знаме”. На международните приятелски футболни срещи с “Тихи” Полша, с “Торледо” Москва, “Студентес” Букурещ и “Пахтахор” Грузия?
Тези срещи се превърнаха в големи спортни празници, на които присъстваха по 2-3 хиляди запалянковци от града и района, седнали на добре боядисаните пейки и трибуните.
Когато стадионът беше собственост на физкултурното ни дружество винаги сме имали по 2-3-ма общи работници, които се грижеха за цялостното му поддържане. Не липсваше и постоянен контрол от служителите на дружеството. Често пъти през годините на летния сезон, при голямо засушаване на зеления вид на тревата на футболното поле се поддържаше чрез непрекъснато поливане с цистерни.
Пейките на трибуните не веднъж се боядисваха с блажна боя и от състезателите на отбора по футбол за мъже под ръководството на треньора Владимир Стоилов.
Може ли някой да каже, че през тези години не са виждали от футболното поле да пъдят коне, магарета или овце? Както и това невиждано и нечувано в спортната практика – да се строят циркове по футболното поле на стадионите. Или пък да се правят конни надбягвания на Тодоров ден по пистите за лека атлетика. Да но в Тополовград от няколко години това е напълно възможно, според ограничените спортни разбирания на някои служители на общината.
Не сме строили плувния басейн, за да се превръща в боклукчийски трап от недобросъвестни наши съграждани.
И това пък да не прави впечатление на някои, уж работещи в областта на спорта, а на други, които трябва да осъществяват някакъв контрол над тези, които получават може би заплати, за да се грижат за опазването на спортната база.
Особено тревожно е състоянието на спортната база “Миньор”. Ще се помъча да степенувам ремонтите, които трябва спешно да се извършат със средства от общината.
Няма да говоря за така нужната инсталация на покрива. През летните дни осигуряваше топла вода за двете бани на залата и чието възстановяване е почти невъзможно на този етап.
Какви ремонтни подобрения могат и трябва да се направят?
1.Ремонт на хидроизолацията на покрива, за да се спрат течовете в основния салон, които предизвикват сплескването на плоскостите.
2. Подмяна на част от дъските по пода, поради изгнилост.

продължава в следващия брой