Разяснение защо църковната нова година започва на 1 септември

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 2 – 8 септември 2022 г., брой 31//1009, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Неделя подир Въздвижение – на Митаря и Фарисея 0 17.фев.
• На финала на Selhurst park в Англия с българска помощ 0 14.май
• Киноложко дружество спечели награди от специализирана изложба 0 03.юни

На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, „началото на индикта“. През 6 век, по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. ινδικτιων; лат. indictio – обявяване), периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на имп. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – св. Благовещение. Като цяло, тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
На този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на св. пророк Исайя (61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците са виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на Новата година. Преданието е свързало това събитие с 1 септември. В Минология на имп. Василий ΙΙ от 10 век се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник“. И до днес в Православната църква, след св. Литургия на 1 септември, се чете именно този евангелски откъс.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, който е правел това само четири пъти в годината: освен на 1 септември, още на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред – вечерта на Велики Четвъртък, бел. ред.) – първото от 12-е евангелия, и на Литургията и вечернята в първия ден на Пасха.
В Русия, въпреки приемането на християнството, до 15 в. Новата година е започвала на 1 март. Тогава е започвала Новата година във всички руски летописи, включително и на преп. Нестор. Въпреки това, влиянието на византийската традиция е било силно, защото и на 1 септември се е провеждало специалното богослужение, с което византийците ознаменували Новата година. С указ на имп. Петър Ι Новата година в Русия се прехвърля на 1 януари; за последен път новогодишното църковно богослужение се е провело през септември 1699 г., в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на църковната година става с молебен след Литургията. Въпреки това, Типикът и до днес определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.

Честит и благословен празник!