Природозащитният лагер в Сакар събра над 30 изследователи

Сакарнюз
От Сакарнюз юни 12, 2024 09:27

Природозащитният лагер в Сакар събра над 30 изследователи

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, бр. 22/1094, година XXl, 07 - 13 юни 2024 г.
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани.

Малко повече от 30 души – младежи, избрали различен професионален път, но с общ интерес към опазената природа, взеха участие в традиционния вече природозащитен лагер, който Българска фондация “Биоразнообразие” (БФБ) организира в Сакар.
Той се състоя от 24 до 26 май на поляните край Устремския манастир “Света Троица”, където всяка сутрин любителите на птиците ставаха преди всички останали, за да направят своите наблюдения.
Групата бе под ръководството на експерти ботаници, херпе- толози и орнитолози, които изследваха горите и поляните за интересни представители на родната флора и фауна.
В рамките на три дни в дневниците си младите изследователи записаха около 30 различни вида птици, сред които авлига, голямо и малко черногушо коприварче, лястовици, няколко вида овесарки, черен щъркел, белочела сврачка, както и впечатляваща двойка царски орли.
“В горски условия птиците по-скоро се слушат, отколкото се гледат, докато в по-откритите местообитания наблюдението им е по-лесно”, сподели Александър Маринов – Санчо, който беше водач на любителите орнитолози по време на лагера.
Сакар е изключително интересен район за “птичарстване”, тъй като съчетава тези два типа местообитание, а освен това попада по-скоро в зоната на средиземноморския климат и по тази причина тук се наблюдават по-южни видове, които рядко можем да видим около София, например.”
Освен наблюдения изследователите се справиха с различни преходи със стръмни изкачвания, преброждания на местната река, спускания по неотъпкани пътеки, съпроводени с чести спирания за снимки и измервания на поредния вълнуващ вид.
“Сакар все още е една от най-неизследваните планини у нас”, сподели Камен Бакърджиев – местният водач на групата и координатор на проекта за възстановяване на чешми край с. Орешник. Затова и няма твърде много данни за биоразнообразието на Сакар, няма и много изградени и утвърдени туристически маршрути, но това не значи, че планината няма какво да предложи както на любителите на екотуризма, така и на запалените природолюбители, търсещи непокътнати места за наблюдение на дива природа”.
Това се доказа за пореден път по време на лагера.
По отношение на растенията късметът на участниците беше още по-голям. Наблюдаваха богато многообразие от цъфтящи видове, типични за региона, а най-впечатляващи бяха десетките диви орхидеи от различни видове – зелена плантера, обикновен анакампис, двурога пчелица и пчелоносно бръмбарче и др.
Отново наблюдаваха критично застрашеното водно растение плътнолистна гренландия, което експерти намериха и миналата година в коритото на чешма в района.
Посетихме и най-новата защитена територия у нас – природната забележителност Черните скали. “Тук местообитанията са същите като в Струмска долина и типа на скалите е същият – вулканични скали”, сподели ботаникът д-р Георги Кунев, докато ни показваше откритието си – вид едногодишна папрат (Аnogramma leptophylla), която за първи път е намерена на територията на страната ни през 2022-ра в Струмската долина. Кунев сподели още, че нови видове папратовидни почти не са откривани у нас в последно време и затова екземплярът е толкова ценен.
Природозащитният лагер на Българска фондация Биоразнообразие в Сакар приключи с много нови приятелства, вдъхновение от природата и надяваме се, нови умове, запалени за работа в необятното поле на природните науки.

Херпетологът Емилия Вачева успя да улови два ивичести гущера, шипоопашата костенурка, змия червейница, както и гребенест тритон на Буреш и демонстрира на участниците в какво се състои работата на учените на терен – измерване на екземплярите и внимателно описание на техните характеристики.
В една от реновираните от БФБ чешми откриха както голям екземпляр от вида гребенест тритон на Буреш, така и ларва, което значи, че коритото на чешмата се е оказало подходящо за размножаване на вида. 

Сакарнюз
От Сакарнюз юни 12, 2024 09:27
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама