По завоите на времето. Съновидения – II част

Павел Атанасов

продължава от 1 част

Борбата за окончателен и безусловен успех прилича по-скоро на двубой в най-леката борцова категория, където силата е от вторично естество, защото на преден план са лъжливите движения и финтовете. Погледнато от друг ъгъл това е битка, която носи усещането за предизвестеност – вероятно „съдиите“ са били подкупени. И цялата околна среда започва да мирише зловонно. Всичката тази приказна история е събрана в шеметното двуличие на фарисеите, за които няма морални прегради. Полковете вече маршируват в указаната посока. Да му мислят другите, когато слугите на победителите ще посочват с пръст другомислещите и ще ги заклеймяват като сили на Сатаната. Новите демони!

А и гарнизонните стрелбища са готови за жертвоприношение.

Няма да изреждам имената на тези светли личности, защото тяхното обаяние и морал трасират пътя на човешкия прогрес. Всички ги знаят.
Факли, които осветяват верния път на човечеството. Прогрес, но не в политическия смисъл, т.е. афиширане на обещания, а не на резултати. Изразходваната енергия е отишла в посока, която не отговаря на обществените изисквания. „Важно“ е какво се обещава, а не какво ще се прави.
За тези кривини на пътя ми е думата, които явно са присъщи и необходими на човечеството. Сигурно така то усеща по- ярко присъствието си на земята, която вече е свикнала с игрите му, макар че в повечето случаи те носят злини и скръб на земните обитатели.
А черните забрадки са многоточието на краха.
Борбата продължава безспирно – Агората, Апелата и Форумът са символи на човешката история, защото това са първите освежителни стъпки на човешкия род към светлината и дават нови перспективи на освободената от тегоби душа. Условно, защото няма такава обществена уредба, която да е панацея за човешкия род, понеже интересите са многообразни и различни: темпераментът е друг, възпитанието е различно, чувството за справедливост – също.
Низ от изпитания е ходът на човека във Времето и Пространството. У него е заложен усетът за самоусъвършенстване, устремен към безкрая. Той е белязания, посочен с пръст, в него е надеждата. Само че Човекът не е носител единствено на доброто, той е обладан от собственото си Его, което го тласка в различни посоки, а те обикновено не са най-верните, но винаги неоспорими от гледна точка на победителите. Те са и кръщелниците на обществения климат, който за властващия елит е неотменим и безсрочен. До следващите вълнения и ропот.

На хоризонта се появяват нови надежди и свежия полъх на непознатото,

който повдига духа на изтерзаните. И така предстои нов завой с вираж, където най-крехките и уязвимите стават жертва на предстоящия Армагедон или Апокалипсис.
Тъй върви светът от Динозаврите насетне. Ред е на новите лакомници, които без колебание променят изпитаната през вековете ценностна система и я насищат с „новите“ уроци на времето, угодни само за тях. И пак с надеждата за безграничност.
Но новите бъдещи лидери вече са се родили и узрели, които кроят нови планове за бъдещето си.
Доминацията на илюзиите в живота ни остава вечна!
А ето какво казва древният китайски философ и мъдрец Лао Дзъ:

Няма никакви пътища, водещи към щастието. Щастие е самият път.

И още: Никога не осъждайте някого преди да извървите пътя му в неговите обувки!
Последно: Не можем да променим посоката на вятъра, но можем да поставим необходимите платна…

край