Миграционната политика на ЕС е приоритет, ще се регулира до 2024 г.

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 1 - 7 април 2022 г., брой 13/991, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Валентин Николов ог ГДБОБ: „Корупцията компроментира моралните ценности“ 0 12.май
• Кюрдски бизнесмени дойдоха да купуват български стоки 0 12.май
• Доситеевци месиха фаворки в Полша 0 21.фев.

ЕС реагира веднага и бързо бяха отпуснати средства за управлението на кризата с бежанците от Украйна, но законодателството не урегулирано вече 12 години.
Това стана ясно след дебат от семинар „Новата миграционна политика на ЕС: накъде и кога?“, състоял се в София на 25 март. В него участваха представители на регионални медии, а от българските евродепутати се представиха Елена Йончева и Емил Радев.
Проявата бе открита от Теодор Стойчев, ръководител на представителството на Европейския парламент в София.
„Промяната в европейската политика в тази насока ще бъде приоритет. В момента има сериозни трудности при легална, нелегална, трудова емиграция, а освен това и имаме и нова миграционна криза, свързана с Украйна. Търсещите закрила в ЕС знаят, че техните права ще бъдат гарантирани”, бяха думите му в началото.
Водещият Милена Милотинова даде думата на Елена Йончева, чиито констатации са, че още през 2015 г. ЕС е разбрал, че действащите правила не са работещи, защото основната тежест на мигрантския натиск е съсредоточен към държавите, които са външна граница на Съюза. „Тогава навлязоха 1,5 млн. бежанци в Европа и това създаде проблем на страните, в които бяха те. Ако се разпространят пропорционално, това няма да представлява сериозен проблем за Съюза.“
Затова представителите на левите формации, към която е и тя, настояват за равномерно разпределение на бежанците във всички държави в Европейския съюз. „Принципите за солидарно разпределение на мигрантите са от изключителна важност и това касае България и други страни, намиращи се на границите на Съюза“, обобщи Йончева.
Емил Радев – зам.-председател на комисията по „Граждански свободи, правосъдие, вътрешни работи, заяви, че те работят упорито по въпросите на миграцията, но имало огромни трудности при правенето на законодателството.
Той заяви, че ще има допълнително финансиране по линия на сближаване на бежанците в Европа, за да се обезпечат най-належащите нужди от подслон и защита.
Българският депутат в ЕП, който е избран от ГЕРБ, във всяко свое четвърто изречение критикуваше българското правителство, като го обвинява, че не може да се справи с пристигащите в страната украинци. „Докато правителството прави анализи, основният удар го поемат общините и доброволците“, подчерта той.
“България бе една от първите, която активира директивата за временна закрила, която обаче не се е използвала по Югославската криза”, каза Елена Йончева, а Емил Радев твърди, че страната ни се е забавила.
И двамата депутати не успяха за отговорят на конкретни въпроси, свързани с управлението на бежанците в България.
В заключение заявиха, че се надяват войната да приключи скоро, а 2024 г. е крайният срок, до който новото законодателство трябва да бъде прието. „Основният въпрос е от тук нататък как да се организираме, как да управляваме тези кризи, защото България е от отворен тип”, заключи Йончева.

Директивата „Синя карта“ е важен аспект от цялостната миграционна политика – за квалифицирани хора от трети страни, защото ЕС има проблем със застаряване и придобиване на умения, свързани с нови технологии. Нуждата от квалифицирани работници е нараснала с 20%. ЕС дават годишно 76 000 карти, САЩ – двойно повече. Убежище е статут, което лицето получава в трета страна, защото неговата не му осигурява сигурност за здравето и живота. Ако е поискало закрила, той не носи наказателна отговорност за нелегалното си преминаване през зелената граница. Това е регламентирано от европейска директива.