Летописни бележки за храм „Рождество Богородично“, с. Българин

Максим Колев
От Максим Колев юли 12, 2022 15:12

Летописни бележки за храм „Рождество Богородично“, с. Българин

Акценти

  • С. Българин /Сюлеменчево/ е основано към края на робството, но кога точно не се знае.

Свързани публикации

С. Българин /Сюлеменчево/ е основано към края на робството, но кога точно не се знае. Първоначално е било чифлик на един богат човек Сюлейман бей, от където си е получило и името. Около него по на два-три километра се намирали малки селца – махали: Юрените, Мандрата, друго едно селце, мястото на което сега се казвал Юртищата и други.

Изглежда, че в тези махали е имало и българи. Когато започват размирните години в турската държава, когато се появяват кържалиите, даалиите, делибашиите, разни разбойници като Емин ага и др., за които още се говори от старите люде, то те почнали да нападат и ограбват беззащитните села.

Чифликът на Сюлейман бей е бил едничката крепост, едничкото по-сигурно място по онова време и притиснати вероятно от разбойниците, жителите напуснали махалите си и се заселили около чифлика. Българите изглежда са били малко и са били предимно овчари и аргати у по-богатите турци.

Постепенно българите позабогатяли и почнали да се умножават. След разпадането на чифлика на Сюлейман бей, и българи и турци са се почувствали свободни и се слага основата на истинско самостоятелно село, което запазва името на своя основател.

В това време не е можело и дума да става за черква и училище. Изглежда, че тук е имало е имало една дълбоко заспала рая. Когато се водели вече борбите за църковна свобода, тук всичко е спяло. Това показва, че българския елемент е бил слаб.

Според най-старите люде, училище са отворили към 1850 г. – 1860 г. Кога точно не се знае. Обучавали се в слаби, паднали постройки – плевни, където извършвали и църковните треби.

Строежа на църквата е започнал на 23 април 1874 г. /Гергьовден/ и е завършена 1875 г. Свещеник тогава е бил Кузман Сидеров, а църковни настоятели: Тодор Колев, Илчо, Делчо, Кирчо, Стайко, Стратия, Митю и Петко. Като най-заслужил за нейната постройка се сочи свещеник Кузман от същото село. За него се загатва даже, че е имал по това време връзки и с комитите, но доколко е вярно не се знае. Той е починал през 1911 г.

Разрешение за постройката на храма са получили от Одринския паша, където е ходила специална делегация. След като почва строежа, турските власти разгонват майсторите и спират работата. Изглежда, че това е ставало под давлението на местните турци. На другата година, отново заминава делегация за Одрин, начело с поп Кузман Сидеров и взема ново разрешение. По стопански начин е била съградена. Едни подаряват икони, други няколко души купуват клепало и я подреждат.

Църквата има размери: ширина – 11 м., дължина – 16 м. и височина до тавана – 5 м.

Освещаването на храма е станало на 18 март 1877 г. от Негово Преосвещенство св. Скопския митрополит Кирил. За сега има 15 големи икони, всички от преди Освобождението и 26 малки икони, подарени от населението. Има също Разпятие, хоругви и други църковни принадлежности.

След съграждането на църквата, почнал да служи свещ. Кузман Сидеров до 1911 г.

След като починал свещ. Кузман Сидеров, дошъл поп Петко Овчаров от с. Свирково, Харманлийско, който служил до 1913 г. След неговата смърт идва поп Сталев от с. Кара-хадър, Свиленграско. Преди него през времето на поп Петко Овчаров е правена поправка на храма от майстор Щерев и тогавашни църковни настоятели: Петър Станков, Стратия Недялков, Тодор Колев и Христо Костов. Поправката е била правена на олтара. Поп Сталев служил до 1915 г.

От 1915 г. до 1918 г. служил пак поп Петко Овчаров. От 1918 г. до 1938 г. служил свещеник Михаил поп Кръстев от Прилеп, Македония. Той е служил в Македония, но подгонен от сръбската власт, заради неговите добри чувства към България, той бяга и сам идва в с. Българин, след което пристига и цялото му семейство.

През 1925 г. в селото е идвал Негово Високопреосвещенство митрополит Павел на обиколка.

През 1938 г. свещеник Михаил се пенсионирал и селото се завеждало временно от свещ. Могилков, до 1939 г.

От 1939 г. до 1941 г. селото се обслужвало от Доситеевския енорийски свещеник Ив. Тасев.

През 1938 г. е направена камбанарията. Тогава са свещенодействали: свещ. Михаил поп Кръстев, свещ. Димитър Могилков, касиер: Господин Георгиев Петков, настоятели били: Господин Делчев и Колю Христев, предприемач: Коста С. Чакъров, от селото и архитект Ени Арнаудов от гр. Хасково, кметът на селото Вълчо Димов.

През времето на свещ. Ив. Тасев, посещение в храма на 11 май 1941 г. е направил св. Старозагорския митрополит Климент.

На 28 юни 1941 г. бил ръкоположен за енорийски свещеник на селото от митрополит Климент свещ. Кирил Г. Киров, който на 27 юли с. г. приел енорията. Свещ. Кирил е родом от с. Димитриево, Чирпанска околия.

След свещ. Кирил Г. Киров в енорията при църквата „Св. Рождество Пр. Богородици“, с. Българин идва назначения енорийски свещеник Борис Антонов Митрев, родом от с. Върбово, Харманлийска околия. Завършил е гимназията в гр. Харманли, а през 1941 г. – 1942 г. завършил Пастирско-богословски институт при Черепишката св. обител. На 26 ноември 1942 г. бил ръкоположен за дякон в Ст. София в църквата „Св. Николай“ от Негово Високопреосвещенство св. Старозагорския митрополит г-н г-н Климент. След като завършва института на 23 юли 1942 г. бил ръкоположен в гр. Стара Загора в църквата „Св. Богородица“ от същия митрополит  за енорийски свещеник на селата Българин и Шишманово. Приел е енорията от временно завеждащия я доситеевски свещеник Ив. Тасев на 23 октомври 1942 г. И от тази дата свещ Борис Антонов е свещенодействал в двете села.

Написал горното: о. Максим, председател на храма

Максим Колев
От Максим Колев юли 12, 2022 15:12
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама