Към разгадката на едно самоименуване, част 1

Сакарнюз
От Сакарнюз ноември 7, 2023 07:38

Към разгадката на едно самоименуване, част 1

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, бр. 39/1063, година XX, 20 - 26 октомври 2023 г.
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Доц. Доц. д-р Милю Петров

През 2023-та се навършиха 170 години от рождението на Константин Михайлов – Стоян. Разполагаме с публикации от него и за него /включително отзиви в периодиката у нас и в чужбина/. Но той си остава в много отношения загадка. Обяснението за прибавеното име „Стоян” към фамилията му е кратко, общо, недостатъчно.
Кой е той? Защо добавя към собствените си имена „Стоян” – и това приложение е неизменно до смъртта му?
1. Посочват се трите имена: Константин Иванович Михайлов /1853 – 1914 г./. Научаваме, че е роден в с. Голям Буялък, Бесарабия. Родителите му са преселници от с. Голям Боялък /Голямо Шарково/, Елховско/ днес селото е към Боляровска община /, Ямболска област. Това става след войната през 1828-1829 г. Някога /а и днес/ двете села – Малък Боялък /Малко Шарково/ и Голям Боялък/ Голямо Шарково/ са известни като „Боялъците”.
Константин Михайлов учи в родното си село и в Одеса. Участвува в любителски спектакли. Бил солист в университетската църква и в архиерейския хор. Откроява се с голямата си музикална дарба. Става прогимназиален учител. После учи в Петербургската консерватория. Изявявайки се на различни оперни сцени, той израства като виден певец. Бил лирико-драматичен тенор. Пял в Болшой театър, както и с Фьодор Шаляпин (Той е възхитен от гласа и сценичната му игра).
През 1899 г. е първото му пътуване по България с цел да създаде тук опера. Изнася концерти във Варна, Видин, Лом, Русе. Но е бил гост-солист в Хелзинки, Вилнюс и др. градове.
През 1907 г. идва за втори път в България. Установява се в София..
На 13 февруари 1908 г.в Русе Константин Михайлов-Стоян сключва брак с пианистката Вера Карамихайлова. Така се появява и у нас първата концертна двойка. Освен прочути опери двамата изпълняват и свои творби/1/.
В случая трябва специално да се подчертае: Отрано Константин Михайлов – Стоян слуша от баба си народни песни от района на Голямо Шарково /България/. Бабата била известна като „гласовите певица”. А. Андреев пише: “Обича баба си и не се дели от нея. Тя му пее тъжни песни за изстрадала България. Тези песни остават завинаги в съзнанието на Михайлов – Стоян и звучат като далечно ехо от родната Странджа планина“. Прекрасен изпълнител на български народни песни, той Константин Михайлов – Стоян има запис през 1911г. на „Инджевата песен“ – „Заплакала е гората“/2/.
По-късно Константин Михайлов-Стоян и съпругата му „събират български народни песни, които Вера хармонизира и са част от концертната им програма” /3/.
Някои от народните песни „са издадени под ръководството на Андрей Стоянов от музикалната къща „Х. Маджарова”/София/, като поредица „Из репертоара на Михайлов-Стоян”/4/.
Той е сред основателите на т. нар. „Българска оперна дружба”. До края на живота си в нея е певец и режисьор. С умение ръководи дейността на начеващия Български оперен театър.
Посочват се и редица негови публицистични студии и около 20 популяризаторски статии. Константин Михайлов – Стоян отстоява надпартийни позиции /Трудовете му са събрани в Музикалния отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”/.
Наричат го: „певческо явление” или „явлението К. Михайлов – Стоян”. Присъствиието му в културния ни живот е „авторитетно”. Един от пъвостроителите на българския оперен театър. Европейски оперен изпълнител. Удивителен изпълнител на народни песни. Когато ги пее, „идва в чудесен възторг и в екстаз. Може да пее до забрава”/5/.
През 1926 г. Иван Камбуров пише за него: „Един от най-светлите, най-чистите и лъчезарни образи, които са оживявали с творчеството си нашата оперна сцена от първите дни на нейното съществуване”. „Голям сценичен и гласов талант”; „ненадминат в изкуството си да се превъплъщава в ролите” /6/.
Дейността му е „изключително разнообразна”. Забележителен е приносът му ”както в музиката, така и в света на литературата”/7/.
2. Той се самоименува: „Константин Михайлов – Стоян”. В един протокол се подписва: „К. Михайлов – Стоян”. Близки и познати го назовават или пишат: „К. Михайлов-Стоян”; „Михайлов – Стоян”; „М. С.”; „М. Стоян”/8/.
Някои допускат грешки, наричайки го „Михаил Стоянов” /9/. Има и такива люде, които в разговори свързват името му с това на писателя Стоян Михайловски.
Обяснението на самоименуването е: „За да подчертае българския си произход, добавя към фамилията си името „Стоян”, нетипично за Русия и другите славянски страни” /10/.
Неведнъж в публикациите си за живота, подвизите и героичната смърт на Стоян-Индже войвода разглеждам името „Стоян” и неговите модификации във фолклора. Пожелателно, то се свързва със „стоене”, „траене”, „устойчивост”. Това широко разпространено народно име е със събирателен, обобщаващ, типичен/неиндивидуализиран/ смисъл. То характеризира българина изобщо. И Константин Михайлов-Стоян има основание да го използва в такъв контекст.

продължава в следващия брой

Сакарнюз
От Сакарнюз ноември 7, 2023 07:38
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама