Искания на протести срещу бежанците са едни и същи от 8 години

Иван Атанасов
От Иван Атанасов ноември 6, 2021 12:34

Искания на протести срещу бежанците са едни и същи от 8 години

Акценти

  • Регионален вестник „Сакарнюз“ 5 - 11 ноември 2021 г., брой 40/972 година XVIII Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Първият протест срещу бежанците бе на 12 ноември 2013 г. Тогава харманлийци се опасяваха, че бежанците ще увеличат проблемите им. Около 30 човека излязоха пред лагера и там се оформи разговор на висок глас, при който те изказаха своите притеснения от това, което се случва в града.
Според Яньо Стоянов „бежанците му взимали една трета от въздуха“. Опасенията на местните бяха свързани предимно с това, че бежанците щели да донесат зарази, че щели да плъзнат из града, възможно било и да извършат и кражби. Това се подклаждаше и от кмета Михаил Лисков.
По-късно бежанците, настанени в Харманли, даваха възможност на мнозина политици да трупат дивиденти и да търсят своите 15 минути слава. Появиха се спасителите на града.
В края на август 2016 година от БСП – Харманли бяха възмутени от „вандалски прояви на бежанците“ и споделиха, че ще внасят промени в Наредба на общината. Настояваха за промяна на статута на Временния приемателен център за бежанци от отворен в затворен тип. Обявиха се против разширяването на лагера и за изграждане на пречиствателна станция към него.
Тук дойде евородепутатът Ангел Джамбазки който призова: „Пришълците нямат място в България. Да се връщат от където са!“ На митинг присъстваха над 500 човека от града и други места на страната. Те носеха знамена на ВМРО.
Исканията бяха да се засили контролът в лагера, да се направи полицейска проверка за нелегално пребиваващи емигранти, да се укрепи външната граница на държавата с помощ от ЕС и да се ограничат правата и правомощията на Българския хелзинкски комитет.
Гласовитият оратор настоя Центърът да бъде изнесен на граничната бразда.
След него тук в политика се упражняваха Магдалена Ташева, Красимир Каракачанов, които само нагнетяваха напрежението.
През ноември 2016 г. в от сайта harman.bg плъзна мълвата, че в лагера има болест, която е смъртоносна и ще зарази хората в Харманли. Местни се изплашиха, а недоволството им бе насочено срещу институциите, които според тях не реагират адекватно и не дават конкретна информация за случаите на заразни заболявания в Регистрационно-приемателния център (РПЦ).
Държавните институции увериха, че опасност за населението в града от зарази няма.
През това време през границата спокойно продължаваха да минават стотици мигранти, за които България бе транзитна страна. Маршрутът им бе през Сърбия, която се усети и укрепи границите си. Това блокира пътя им, а настанените в Харманли, които трябваше да отидат нелегално към Западна Европа, се разбунтуваха и изпочупиха имущество.
Месец след това тук дойде премиерът Бойко Борисов, който нареди да оградят лагера, макар че той си имаше огради. Обяви, че в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) ще бъдат настанявани само семейства на сирийци. Афганистанци и от другите националности ще бъдат премествани на други места, близо до границата.
В лагера направиха друг, от затворен тип, който и до днес не се използва.
В началото на ковид пандемията бежанците намаляха, но през последните месеци броят им се увеличи. В Харманли те вече са над 1000.
Из града мигрантите се движат на групичи. Някои са небръснати, с немарлив външен вид, приличат на онези, които в размирните държави правят атентати. Всичко това плаши местните хора.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов ноември 6, 2021 12:34
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама