”Искам тополовградчани да имат спокойствието да бъдат такива!”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 27, 2011 08:53

”Искам тополовградчани да имат спокойствието да бъдат такива!”

Акценти

  • Вестник НИВИНИ, година IX, 27 МАЙ - 2 ЮНИ 2011 г., #20/429

Свързани публикации

Михаил Босилков Мелтев е роден през 1954 година в Тополовград. 14-годишен заминава да учи в София. Завършил е режисура. Доцент, преподавател в Нов български университет. Сам определя, че най-добре чувства себе си като режисьор.
Той е режисьор на филма за Тополовград „В ляво от пътя Лондон – Калкута“.

Г-н Мелтев, защо точно към Калкута тръгнахте, а не за някъде другаде, минавайки през Тополовград?
Не сме тръгнали към Калкута и май че никога не сме се откъсвали от Тополовград. Самото заглавие на филма, визиращо пътя Лондон – Калкута, е препратка към този голям свят. Та дали ще бъде Лондон, Калкута или някъде другаде, няма кой знае какво значение, защото на всички са известни тези дестинации, особено в днешния забързан свят, който ни препраща в еднакви хотели, еднакви барове на всички места по света. И сутрин като се събудиш например в хотел „Холидей инс“, няма значение дали си в Лондон, дали в Калкута, или навсякъде другаде по света – виждаш едно и също. И всъщност малко в ляво от тия така наречени магистрали е истинскияТ живот, там е това, което цял живот търсим, тичайки по тия магистрали или дестинации.

Вие сте тополовградчанин – по рождение и по присъствие тук. Чувал съм и от други родени и живели в града ни израза: „Махнах се, защото тук няма какво да се прави и да развива човек“, а малко по-късно следва признанието: „Не мога да се откъсна от Тополовград. Никога“.
Да се откъснеш от Тополовград, значи да се откъснеш от себе си. Можеш ли да се откъснеш от себе си? Може разбира се, но в едно специализирано лечебно заведение в един съседен град с диагноза раздвояване на личността. За мен Тополовград не е само родното място, а нещо много повече. Аз съм излязъл много рано, след седми клас, на 14 години, живял съм много повече на други места – в София, в Пловдив и другаде. Но именно тези 14 години са сложили огромен отпечатък в живота ми, те ме направиха човек. Разбира се и всички други години имат значение, но тополовградската жилка, тополовградската сърцевина си остават основното. И то не е в магнетизма на мястото, а както казва бай Стоян в началото на филма: „Никъде не съм бил по-щастлив, отколкото тука“.

Какъв бе поводът или причината за филма Ви „В ляво от пътя Лондон – Калкута“, чиято премиера премина при голям интерес от тополовградчани преди три дни?
През 1983 година със същия екип правихме един филм за 22-ро постановление, т.е. това не е първия филм за Тополовград, макар че тогава в онзи филм, който се казваше „Сакарци“, градът ни бе представен по-скоро като визия. Но всъщност присъстваше с проблемите на общината, с това че някои хора ги караха тука, настаняваха ги, плащаха им добре. Тогава местните казваха: „Чакайте бе, ние да не живеем в Сибир, толкова ли е лошо тук“. И преди години сценаристът, гледайки филма, каза: “Защо да не направим втора серия?”. Това е всъщност поводът. И когато дойдохме да снимаме филма, дойдохме с тази мисъл – да правим продължение на първия филм. Оказа се обаче, че точно това 24 години по-късно няма смисъл, точно това продължение е безмислено. И тогава тримата – аз като режисьор, сценаристът Влади Киров и операторът Емил Пенев, пожелахме да направим нещо, което е като връщане към детството, като връщане към себе си. Едно дълго пътуване към човешката ни същност.
Радвам се, че хората, моите съграждани, посрещнаха добре и с интерес филма. Все пак това е първо публично излъчване и съответно гледане. А първата прожекция бе в семеен кръг – сестра ми, майка ми и близките. Така че какво ще стане по-нататък – предстои да видим.
Може би се получи малко дълъг, но ми бе много трудно да определя какво да отрежа и какво да оставя в лентата. Всичко заснето ми е безкрайно мило и скъпо. Надявам се, че по този начин, ние, тополовградчанини, ще добием едно друго самочувствие. Или както казва един друг наш съгражданин: “Не искам да се гордея или срамувам, че съм българин. Искам спокойствието да бъда българин.”
Така и на мен ми се иска да дадем на тополовградчани спокойствието да бъдат такива.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 27, 2011 08:53
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама