Изкуството – еманация на човешката душа

Павел Атанасов
От Павел Атанасов май 2, 2021 10:27

Изкуството – еманация на човешката душа

Акценти

  • Регионален вестник, # 16/948 година XVIII, 23 - 29 април 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

За мене другото място, в което живея и се чувствам много уютно, е пространството на изкуството – другият по-красив и вълшебен свят. И не съм сам! Като мене има много други, които го търсят, копнеят за него и изпитват носталгия, когато го няма. Тогава има голяма опасност да престанем да следваме пътя на естественото си развитие, да се превърнем в скотове, без чувства и вълнения. Без сълзи в очите!

А задоволството ражда духовна леност.

Разсъждавам върху тези неща, не защото гледам с чувство на превъзходство над останалия жив свят, а за да покажа нагледно отликата между нас, хората, и света на боязливите тревопасни и свирепите хищници. При тях законите на природата са други и са сведени до определени жизнени функции. Няма място за други игри. Тази тема вече неведнъж и два пъти съм щрихирал, а и на всеки човек е понятно това.
И така, в дълбоката древност, едва проходил изправен, човекът е забелязал, че светът около него има и други окраски, скрити за другите твари. В това „проглеждане” той е усетил първия трепет от непознатото, от вълшебството на този нов удивителен и загадъчен свят, от противоборството на светлината и сянката, на светлината и мрака и е онемял…
От възторг и страх от откритието си! Тогава плахо е посегнал към мекия камък и е започнал да извайва по стените на пещерите, които е обитавал, видимия свят в неговата причудливост – такъв, какъвто първичният усет за красота му е подсказал. Обогатен с наличието на това многообразие, натрупал опит чрез жизненото си присъствие на земята, отделил се от живота на приматите, новоизлюпилото се човешко същество е започнало да усеща вибрациите на вселената не само чрез сетивата, но с душата и ума си.
Сигурно е забелязал особения ритъм на заобикалящите го неща, към който трябва да се приспособи, за да се превърне в неделима част от този свят. Забелязал е, че след деня следва нощ, след нощта следва ден… В походката му има ритъм, в ежедневните елементарни дейности има също такива повторения на движения и звуци. Радостта от улова, радостта от изгряващото слънце е съпроводена от движения на тялото и ръцете, изразяващи възторга му, което е нещо ново за него, защото така той може да покаже чувствата си и да ги осъзнае. А езикът на тялото е метафора, която отключва появилите се нови пластове, родени от Еволюцията – чувства, мисли и усещане за нещо тайнствено и любопитно. И безгранично!

Ето това е новото в живота на човека – духовната аура, която го окриля,

която разсича тъмата на първичното и го потапя в необятния океан на един друг свят. Какво чудо!
Искам да отбележа, че във всяка човешка дейност има прояви на по-високо майсторство, на по-тънко изпипване на детайлите, което граничи с изкуството, с другото измерение в живота на човека. В своето ежедневно битие и работа човекът влага късчета от своята душа – изворът на духовността. Затова има изкусни майстори, които търсят неподправената красота в плодовете на своя труд – от грънчарите, коларите, ковачите, та чак до венеца на духовното съвършенство в работата на Ренесансовите творци и след това, които са търсели в своите произведения изяществото. Примери има толкова много и всеки ги знае.
Творецът ни поднася своята творба, защото има какво да ни покаже и разкаже и защото това е неговият интимен свят – такъв, какъвто той го вижда и го разпознава. А той е творец тъкмо затова, защото е създал един друг свят с неговите илюзии, страсти, противоречия и надежда. Бленуван свят! Бленуван и вълнуващ, защото докосва най-дълбоко скритите чувства у човека, които го разтърсват и той сякаш губи равновесие и почва под краката си.
Докоснал най- интимното в невидимата човешка същност, творецът съзнателно търси празнотите в нея – да ги запълни с прозрението на своята естетика и философия и да остане там завинаги. Това не е война, това е начин да се завладее умът и сърцето на човека и да го отдалечи от вековни илюзии и духовен недоимък.
Авторът не е подражател на живия свят, нито имитатор, той е творец и това е най-главното: от живота той черпи сюжети за своите произведения, които като опиум превземат всеобхватно човешката същност и го превръщат в съучастник и последовател на неговите герои. Без живия живот това няма как да стане! Там живее човекът, в него той се превръща в личност, отстоявайки себе си, там се формира неговата жизнена позиция и живее добре или зле според обстоятелствата. Ето го героят, в което и да е произведение на изкуството. Богат или беден, умен или недотам, добър или лош, той се превръща в типичен представител на някаква част от обществото, споделя неговите ценности: радостта на другите е и негова радост, скръбта и безверието от трудно преодоляваните рискове и опасности – също.

Животът не е единственият източник на вдъхновение за творците.

Когато горещите точки на действителността не са така парещи и атрактивни, авторът се обръща към други обекти на своето вдъхновение – те обикновено са извън пределите на нашата планета, а по-смелите търсения на нови сюжети и герои са плод на незаключените в тесните простори на тялото пориви за нещо по-вълнуващо, което смайва с полета на мисълта и въображението на твореца. Това е фантастиката, която пробужда задрямали чувства и ново вдъхновение.
Фантастиката не е само бленувани светове, много често тя се явява предтеча и прорицател на нови открития и нови реалности. Нужно ли е да припомням Жул Верн и съдържанието на неговите фантастични романи, които днес са реалност. Значи, излиза, че фантастиката в произведенията на изкуството не е плод на съновидения и халюцинации, а намигване към науката в коя сфера от живота да насочи усилията си.
Но не е само това. Гениалните творци затова са велики, защото гледат на живота през призмата на предсказатели и виждат не само това, което е, а и какво ще бъде. Бъдещето те обаче понякога закодират със символи, чието значение и послания учени и изследователи още не могат да разсекретят напълно и да проникнат в тях, за да разкрият философската същност на творбата и нейната пълна естетическа дълбочина. Има само догадки…

Изкуството не е само зрелище и повърхностно развлечение,

за да могат скучаещите да запълнят времето си и по някакъв начин да го „осмислят”. Значи то не е цирк или примитив някакъв, в който се чоплят не до там възвишени чувства и страсти, много характерни за риалити форматите на много от телевизиите, без да държат сметка за нивото на възвишеност. Специфичната му мисия е друга.
Изкуството е продукт на човешката духовност, за да служи на хората – да задава посоката на движение, да ги прави по-стойностни като личности, да ги облагородява и извисява едновременно. То изисква от човека философски и интелектуални усилия не за лековато и повърхностно възприятие, а задвижване на цялостния интелектуален и духовен потенциал, с който разполага, за да може мъдро да нареди пъзела и да утоли зажаднялата си душа с размаха на творческото вдъхновение.
От неочакваното!
От другата гледна точка!
И от другия свят, в който митове и реалност се смесват в едно.
В това, мисля, е смисълът на творчеството. Изкуството е светът, за който човек мечтае, което не значи, че той е розов и сладникав, безконфликтен и безалтернативен. Но в него има Надежда, а тя разпъва платната на кораба…

За изкуството е писано много, това е цяла наука. Има и хора, които на основата на личните си възприятия и многогодишна подготовка могат да извлекат всичко, което е стойностно в художествената творба. Няма да забравят и недъзите – обществени и личностни – онова, което не им харесва или не е в синхрон с техните представи за света и нивото им на възвишена духовност.
Изкушенията са много – те са като песните на сирените, които вълнуват и приласкават зажаднелите за отдих и наслада моряци. Тези песни приютяват душите към нещо вълшебно, което като амброзия утолява и запълва празнотите в тях. И това е нещо съвсем друго. Така е и с изкуството – светът с него е по-колоритен и по-стойностен, защото извежда човека от летаргията, от безвремието, от малодушието и депресията, зарежда го със свежи сили в очакване на нови ветрове и духовни трусове.
Изкуството е катарзис за човека, пречиства го и го води към бленуваното. В това е смисълът!
Другото обаче е по-важно, по-значимо. Ако я няма любовта и безпаметната отдаденост, с която се създава изкуството, ако я няма любовта, която изпепелява душата на човека, когато с ума и сърцето си възприема творението…
Любов и безгранична отдаденост! Това е ключът…

Павел Атанасов
От Павел Атанасов май 2, 2021 10:27
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 508 388 преглеждания