Изграждането на спортна база води в сакарския край видни преподаватели

От Коста Пляков

Но и този терен, поради липсата на стандартните размери за нормално футболно игрище, се е ползвал предимно за тренировъчна дейност и за двустранни игри между състезателите на отбора.
Неудобството и на това футболно игрище за провеждането на първите приятелски и междуградски срещи в периода между 1932-1935 г. налага да се избере равното място на местността Корията с единствения проблем – изсичането на няколко дъбови дървета.
През 1936 г. в града за учител по физическо възпитание в прогимназията е назначен Лальо Чавдаров от гр. Казанлък. Това е началото на нова ера в развитието на нашия футбол. Чавдаров, който има сравнително по-добра футболна компетентност, поема ръководството на футболния отбор, като в състава той възлага надежди на предимно по-младото попълнение. Пословичната му твърда и безкомпромисна тренировъчна дейност дава положителни резултати.
Не закъсняват и първите междуградски приятелски срещи с отборите на Елхово, Харманли, Ямбол и Сливен.
След 9-ти септември 1944 г., когато спортът в България става почти държавна политика, се дава зелена улица и на строителството на спортно материална база за развитието на масовата физкултура, масовост на спортовете и повишаване на високото спортно майсторство.
През лятото на 1952 г. бе построено първото баскетболно игрище с нормални размери. За целта бе сформирана група от десетина ученици от горните класове на Гимназията, чието трудово възнаграждение се заплащаше от бюджета на общината.
Мястото за строителството на това баскетболно игрище бе избрано от източната страна на двора на жълтото училище, тогава Гимназията. Използвана бе високата южна част на терена около игрището, която се превърна в малка трибуна с 2-3 реда пейки за седящи места. Строителството на първото баскетболно игрище съвпадна с идването на преподавателите за новата учебна година – Стефан Шопов по физика и Минчо Боев – по физическо възпитание. Шопов – бивш състезател по баскетбол и спортен журналист от гр. Сливен много добре познаваше техническите и тактическите приоми на баскетболната игра, а Минчо Баев – добър организатор и с голяма инициативност в провежданите спортни мероприятия.
Те двамата създадоха и ръководеха първите два отбора – баскетбол юноши и девойки.
Този период ние основателно считаме като началото на организирания баскетбол в Тополовград.
Построено бе баскетболно игрище в двора на жълтото училище, а през 1956 г. проведохме и първата международна приятелска среща по баскетбол – жени, с отбора на “Енергия” – Букурещ.
Изискванията, които постави българската федерация по футбол пред участващите отбори в републиканските първенства, бяха за наличието на стандартни футболни игрища. В тези първенства участваше и нашият градски футболен отбор. Футболното ни игрище в известна степен не отговаряше на тези изисквания. Пред нас и ръководството на Дружеството възникна проблемът да се предприемат мерки за строителството на градски стадион, колкото и да се вижда неосъществимо за възможностите на града.
Годините са 1960-1961-та. Общинското ръководство е в състав : кмет Славчо Будаков, зам.-кмет – Стоян Белев. Кметът Будаков с подчертани управленски и ръководни качества, живеещ с проблемите на града и в това число и със спортните. И всичко това го задържа 20 години на кметския стол.
Стоян Белев – активен футболен деятел, бе прекалено бърз в решаването и изпълнението на задачите и много активен в провеждането на всички общоградски мероприятия.
И това, в което съм твърдо убеден е, че никое друго ръководство не се е ангажирало така силно с проблемите по строителството на спортната материална база, с нейното подобряване и системно поддържане.
Направеното от физкултурното ръководство предложение за необходимостта от градски стадион, макар и с голяма доза песимизъм, че няма да види скоро бял свят, бе прието. Останахме прекалено изненадани, когато разбрахме, че ръководството на общината е приело нашето предложение и вече има решение за започване на строителството на стадион. Оттук нататък с голямо желание започна и нашата ангажираност за това строителство.
С помощта на ЦС на БФС ние осигурихме примерен строителен план за градски стадион. Нашето централно ръководство приветства тази инициатива за изграждането на стадиона. От там ни насочиха и към специална строителна бригада за спортни съоръжения, която е взела и участие в строителството на стадион “Васил Левски” през 1951 г. С нея общината сключи договор, съгласно който в началото на месец май 1960 г. започна строителството.
В плана на стадиона бяха предвидени: футболно поле с олимпийски размери – 105/75 м; с отводнителни специални тръби, наредени в рибена кост, околовръстен колектор, който събираше и отвеждаше водата от футболното поле; четиристотин метрова лекоатлетическа писта с 6 коридора, трап за скачане на дълъг и висок скок, сектор за тласкане на гюлле и мятане на диск; трибуна с 300 места, като на този етап съблекалня не беше предвидена.
Средствата за строителството бяха от самооблагането на града за двете поредни години – 1960 и 1961-та. Цялото строителство на стадиона се извърши за този период от време. Единствено общинското ръководство следеше и контролираше изпълнението на строителството.

продължава в следващия брой