Идея и реализация

Павел Атанасов
От Павел Атанасов октомври 20, 2021 15:17

Идея и реализация

Акценти

  • Регионален вестник, # 36/968 година XVIII, 8 - 14 октомври 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани

Свързани публикации

Първична е идеята. Това е неосъзнатият порив на човека да преследва съвършенството, да се стреми към него и, ако може, да го осъществи.
Идеята е духовно понятие, което се формира в мозъка на човека за дълги години. И ако не се подхранва с нови импулси, започва да губи от ярките си очертания и постепенно се превръща в една недоузряла илюзия. Неосъществена мечта!

Затова няма спонтанна идея.

Много често човекът се заблуждава, че това, което му хрумва в момента, е неочакван от самия него образ с ясни контури, оцветен и много привлекателен. Категорично не е така. Мозъкът на човека непрекъснато е отработвал детайлите, за да превърне зачатъка на идеята в нещо завършено, ясно оформено. През годините е имало натрупване, от което в един прекрасен ден се е получил нов образ с ясни параметри и красива орнаментика. Няма нищо изненадващо в това – така е устроен човекът.
Мястото на Еволюцията е запазена.
На мечтите – също.
Няма значимо начинание в живота на човека, което да не е подплатено с някаква идея. Тя е импулсът, тя е образът, тя е желаното мечтано. Като съновидение. Обикновено в идеята има заложен творчески заряд, но тя може да бъде и изкусителка. Зависи от духовния потенциал на човека. Ако той иска да сътвори нещо, което много повече го интересува от облагите, цялата му мисловна дейност търси простор, където да изведе идеята от подредения хаос, да преодолее загадките на лабиринта, да ги разшифрова и да продължи напред.
Животът е толкова сложен, многообразен и противоречив, че човек трудно може да намери вярното решение, което да не го подведе и предаде. Появяват се нови предизвикателства. И в същото време всеки, който търси кода на загадката в тази сложна плетеница, се изправя пред почти трудната и непреодолима задача да декодира символите, вплетени там.
Идеята е личностен импулс, защото само чрез нея се заражда тази неочаквана и нетрадиционна мисъл, която след натрупване се превръща в нещо завършено.

Тя обсебва човека, вероятно, за цял живот. Зависи от дълбочината на идеята, от нейната философска основа, от нейната значимост и новаторство. Тази съвкупност от белези придава завършен вид на идеята, в нещо кристално чисто с ясен образ. Впрочем, новаторството е задължително, защото то е вплетено в тъканта на намерението да се превъплати идеята от мисъл и желание в нещо реално.

Това е житейска болезнена страст,

която преследва човека до края на дните му. Понякога идеята прекосява границите на нормалното вдъхновение и се превръща във фикс без ясни очертания в мъгливото пространство на бездуховното, което замъглява погледа и стопира личността.
Идеята обаче не е само личностно възприятие и вдъхновение. Тя може да бъде носител на други решения в областта на обществено-политическия живот, да стане част от съдбата на стотици хиляди и милиони човешки същества, ако те приемат това ново за човека разместване на пластовете като неотменно, логично и естествено. Тогава настъпва, след много борба и жертви /не само физически/, Пробудата и Просветлението, които носят полъха на мечтаното, но неосъществено до сега.

Падат едни вериги, за да се появят нови,

а носители на белези от железните хватки в пряк и метафоричен смисъл са все едни и същи хора. На този фон се проявяват противоборството и истинската непоносимост между крайностите, които не пестят думи и епитети, за да изтипосат на видно място „карикатурата“ на опонента си. Истинските адепти /предан привърженик/ са малко, другите, които привидно си създават илюзията за уют и сигурност, следят посоката на вятъра.Инстинкти!
Всички човешки епохи са изпитали трусовете и притеснението от недоволството, от бунта срещу статуквото. Понякога тези трусове са били земетръсни, унищожавали са основите на обществото и сътворената от него цивилизация – традициите, семейството, успехите в различните области на живота.

Дали наистина тези взривове са в името на прогреса?!

Трудно е да се отговори. Една цивилизация заменя друга в името на мечтите и илюзиите, които обаче много скоро се превръщат в досада, отегчение, отвращение и поругаване на онова, което до скоро е била въображаема или истинска ценност.
Другият сегмент в тази композиция е Реализацията, защото без нея идеята остава само едно добро намерение, която губи своята привлекателност без помощ и съпричастност. Хиляди са случаите на провали било от липса на духовна енергия, било от страх пред неизвестното или неочаквана липса на подкрепа. Ако надникнем в сметището на захвърлените идеи, ще се натъкнем на купища напластени добри /в повечето случаи/ човешки намерения. Това, обаче, не е безвъзвратно загубено обществено богатство, защото някои от тях попадат на подходящите хора, които ги рециклират успешно за нов живот. Тези идеи са като семената, които възпроизвеждат живота, попаднали на подходяща почва в точното време.

Реализацията им изисква много духовни и физически човешки усилия,

които предизвикват много често достатъчно разочарование или радости. Ето, Икар е искал да полети към Слънцето. Не успява, но мечтата остава. Завинаги! И така Реализацията изисква загърбване на всякакви сурогати и ментета. Щом Идеята е синоним на съвършенството, то и Реализацията трябва да е прецизна като резултат от духовните и физически усилия.
И себераздаване.
И отказ от личностни привилегии и „висока обществена оценка“ заради приятния гъдел на собственото его.
Примерите ще ги оставя за знаещите. На тези, които са издигнали в култ и своя кауза Науката, Знанието и Движението.
Там е разковничето…

Павел Атанасов
От Павел Атанасов октомври 20, 2021 15:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама