За белогвардейците в Търново-Сеймен, част 1

Сакарнюз
От Сакарнюз май 22, 2022 11:04

За белогвардейците в Търново-Сеймен, част 1

Акценти

  • През есента на 1920 година болшевиките изтласкват към Черно море Руската армия, командвана от генерал-лейтенант Врангел.
  • В рамките на няколко дни (11 – 16 ноември 1920г.) от всички пристанища на Крим отплуват около 130 кораба, носещи към неизвестностите на емигрантската съдба близо 150 хил. души.

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

От 1923 до 1926 година в Търново Сеймен, (дн. Симеоновград) е имало училище, наречено „Галиполийската гимназия“. В нея са се учили руснаци, които са пребивавали в България. Част от тях са близки на войниците от армията на генерал-лейтенант Врангел.

1. Защо от Галиполи?

През 1921г. по улиците на тихото селище Търново Сеймен започват да се появяват хора, драстично отличаващи се от коренното население. Те са предимно мъже във военна униформа със съответната стойка, говорещи на руски. Настанени са в местната казарма. Тя е опразнена от българската армия, защото по рестриктивните условия на Ньойския договор нейният числен състав е сведен до минимум.

Руснаци – хайде, добре, може да се разбере, но защо казват, че идват от Лемнос, от Галиполи? Тогава, преди около 100 години, това е бил абсолютно логичен въпрос. Днес той определено се нуждае не само от отговор, но понякога и от допълнителни обяснения, защото вече за такива съдбоносни за целия свят събития като Октомврийската революция доста често по-младите хора нищо не знаят. Естествено, че и без тази информация спокойно се живее, а и целта на това кратко изложение не е революцията или последвалата я гражданска война в Русия. Но в тази връзка как да не си спомним сентенцията, че който живее с миналото е едноок, а който не го знае е сляп и може да повтори всички грешки на предишните поколения.

И така, през есента на 1920 година болшевиките изтласкват към Черно море Руската армия, командвана от генерал-лейтенант Врангел. Поражението е очевидно и вече се търсят пътища за спасение на армията. Врангел встъпва в преговори със съюзника си по Антантата – Франция с молба да му бъде оказана помощ за евакуиране на подчинените му войски. Помощта е договорена и цената – наличният военен и граждански флот, стават френска собственост. В рамките на няколко дни (11 – 16 ноември 1920г.) от всички пристанища на Крим отплуват около 130 кораба, носещи към неизвестностите на емигрантската съдба близо 150 хил. души. В това число влизат не само военни, подчинили се на издадените заповеди, но и много цивилни. Някои от тях напускат родината си по идейни съображения, други от страх, трети не осъзнават защо са го направили, четвърти са попаднали на корабите случайно – просто са изнесени там от обезумялата тълпа. Параходите са претъпкани, разминаването по палубите е почти невъзможно. Освен на санитарния кораб „Ялта” и на други кораби са натоварени ранени. Другарите им ясно осъзнават, че много от тях няма да издържат на тежкото пътуване, но поне са спокойни, че са ги спасили от гаврите на червените. По време на прехода Крим – Константинопол (Истанбул) болшинството хора направо гладуват. Те (но не всички) получават по 1 хляб на ден за 10 души или по 1 галета за два дни, а на някои кораби няма и вода.

Никоя от държавите не се нагърбва с обещание да подслони и помогне на бежанците. При акостирането на корабите в Константинопол се започват пазарлъци и договорки къде да бъдат настанени пристигналите. Разговорите траят почти две седмици и през това време, с малки изключения, измъчените хора нямат право да слизат на брега. Пред погледите им бившите съюзници – французите разтоварват от корабите руската държавна собственост (интендантски запаси): оръжия, жито, захар, други хранителни продукти, униформи, обувки, платове и други стоки. Всичко се измерва в десетки хиляди бройки или пудове (стара руска мярка за тегло, 1 пуд = 16,38 кг). Като пример може да се посочи, че житото е било 300 хил. пуда, военните униформи – 42 хил. пуда и т.н. Общата стойност на иззетата собственост е 69075888 франка. Впечатлението за изгладнелите и премръзвали хора е повече от потискащо. Най-накрая се стига до решението І армейски корпус да бъде разположен в Галиполи, в Чаталджа – донските казашки части, на остров Лемнос – кубанските и терски казаци и във френското пристанище Бизерта, Тунис – флотът.

Под проливен есенен дъжд хората слизат от корабите, пристигнали в пристанището на Галиполи. Градчето се намира на около 200 км от Истанбул, на едноименния полуостров, на европейския бряг на Дарданелите. По онова време то е гръцко владение, с не повече от 8000 жители. То е пострадало от земетресението през 1912г. и от неотдавнашните боеве, и е твърде малко за да побере 27526 човека, в това число 25868 военни (9540 офицери, 15617 войници, 369 чиновници, 142 лекари и санитари), 1444 жени и 244 деца. Освен това, в състава на различните полкове има още 90 момчета на възраст 10 – 12 години, а по време на престоя на бежанците в Галиполи се раждат още 100 деца.

В града се установява щабът, шестте военни училища, офицерските школи и техническият полк. За останалите френските окупационни власти определят място, намиращо на 6 км от селището. То е разположено в долината на пресъхващата през лятото река Буюкдере. Англичаните, които по-рано са лагерували там, са го нарекли „Долината на розите и смъртта” поради гъсталаците от шипки и изобилието от змии. И двете места, определени за пребиваване на руснаците се нуждаят от основни подобрения, за да се предотвратят евентуални епидемии и да се създадат елементарни условия за живот на хората.

Градчето носи характерните за онова време черти на ориенталски град: замърсени улици с течащи по тях вадички от течност със съмнителен произход, ручей, чието корито се използва като сметище, липса на обществени тоалетни и т.н. Водата идва по стар римски водопровод, вкусна е, но през лятото не достига. С разрешение на местните власти и понякога с тяхна помощ руските бежанци правят следното: систематично чистят главните улици и изчистват коритото на ручея, изграждат обществени тоалетни в местата на струпване на хора (пазар, комендатура и др.), оборудват две безплатни бани с дневна пропускливост 600 – 650 човека, обследват водопровода и намират нови източници за захранването му. След пристигането на кораба „Ялта” използват биохимичната му лаборатория за контрол на качеството на водата. Укрепват се порутените жилища, складове, полуразрушената джамия и др. помещения, оправя се канализацията им, подобрява се хигиенното им състояние. Там трябва да се настанят пристигналите било за живеене, било за обучение или пък да бъдат използвани като болнични помещения.

Продължава в част 2

Сакарнюз
От Сакарнюз май 22, 2022 11:04
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама