Енигмата с името на Хухла

Тодор Балкански
От Тодор Балкански април 7, 2021 10:15

Енигмата с името на  Хухла

Акценти

  • Регионален вестник, # 13/945 година XVIII, 2-8 април 2021 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Проф. Тодор Балкански, Специално за „Сакарнюз“

Ангажиментът ми към енигмата около селищното име Хухла е отдавнашен. От времето на първите „Ванчови мистерии“ или тържествата в Хухла, Ивайловградско, както ги нарича Петър Василев (“Прошарени страници“ С. 2017), организирани от Иван Бунков.
Село в Източни Родопи с име прецедент, което се повтаря само в един Странджански колибак, създаден от хухненските въглищари. Пренесли името на митрополията или в случая Хухла – име пилигрим.

Първият и най-важен въпрос е защо днешната именна форма е Хухла, като името в стария селищен именник при староседелците е Хо̀хла̀, както е записано от неслучаен съвременник, ангажиран към съдбата на хухленци, проф. Любомир Милетич като Хохла („Разорението на тракийските българи приз 1913 г.“). Езиковедът – историк не е означил мелодията на името Хохла̀ или Хо̀хла.
Странджанското жителско име за това население обаче е хухле́нци, което насочва езиковоархеологическо четене към основната форма Хо̀хла.

Екстралингвистична бележка
В поморийското село Бата, старо Батаджик, живеят потомците на три селищни групи: корийчани и хуленци от Странджа (Лозенградско) и хухле́нци от Хухла, Ивайловградско. В речта на старите батачани,батаджиите, всички те бяха наричани хухле́нци. Име, което потвърждава по ономастични особености основата Хохла̀, от което е образувано.
При уточнена основа Хохла̀ вече лесно може да се реши енигмата с имената Ху̀хла на родопския рид над Харманли и Ху̀хла на родопското село Ивайловградско. Налице е елементарна редукция на неударното начало „о“ в „у“.

Предметът на ударението е вторичен под влияние на хухловица, име на птицата кукумявка в езика на Петко Рачов Славейков, чието начално ударение е хухловѝца. (срв. и при Найден Геров – хула̀вица, ху̀ховѝца).
Тук е мястото да се отрече необоснованото твърдение на Румяна Кокаличева („Местните имена в Харманлийско“ ВТ 2011, 625), че етимонът на името Хухла, за рида над град Харманлий, е по някакво диалектно хухла „кукумявка“. Такава дума в българските диалекти няма. Няма и такова име сред подробно описаната система на птичите имена.
При професор Димитър Нанкинов оронимът Ху̀хла/та и ойконимът Хухла/та са етимологически еднородови имена. Обстоятелството, което не е взето предвид от друг ономаст, писал по темата, именно Ничка Бечева, „Местните имена в Ивайловградско ВТ.2010, 363. В тази книга обаче е приведено едно свидетелство на Коста Мъцънов, един от информаторите, хухленец, според когото „хухленци горели кюмюр и първи взели да го правят на кухи купове като комини… Така останали и имената им”.
Авторката привежда едно име сякаш чуто от информаторите (за тях виж на с. 391) като хухла: хохла за означаване на жижница, ропа, т.е. курило за дървени въглища.
Тази нейна хипотеза обаче не е защитена с компаративни аргументи. Говорещо име за вероятността хухла да е етимонът е топонимът Хухлен баир, в землището на Меден бук, село сравнително далече от Хухла, на югозапад по Бяла река. Хухлен баир може да бъде само прилагателно от хухла „огнище, курило“.
Двете авторки не са потърсили компартиите в единствения диалектен труд за Родопите на Тодор Стойчев („Родопски речник“, вж.в „Българска диалектология. Проучвания и материали II“, С. 1965, 296, хохли е регистрирано в Южни Родопи като лексема за означаване на „сухи клони за горене“, всъщност единственият материал, от който се приготвят дървените въглища.
Според ономастичното правило хохла̀ „клон на дърво“ е достатъчно основание за решението на ономастичната енигма Хухла:Хохла.
В случая налице е и точната първична мелодия на името: хохла̀.
По закона за отмета на ударението срв. коте́л: Ко́тел, вра́тца:Вра́ца и под.
Срещу хохла̀ лесно се създава селищното име Хохла(та) и жит. име с редакция на началната гласна хухле́нци.
Въпросът за дълбоката етимология на името Хухла не стои като задача на тази бележка. Но сякаш в основата на албанското охак:olhak, донесено от преселници тоски в Ортакьойско (сравнено с днешното с Мандрица, вече с изчезващ албански етнически елемент).
Това име с типичните хасковски протези на „х“ лесно се българизира на хохла(к). Предположенията за гръцката етимология на името не могат да бъдат актуални. В гръцкия език няма такава основа.
Но въпреки сравнението и писането по темата на един много вещ етнограф Анастас Примовски (Тасо Примо), който е бил в Хухла с първия по време интерес към името:

„Жителите му (на Хухла) за Освободителната война са се занимавали с кюмюрджийство.

Горели са въглища за Одринско, Цариградско, местата, където са горели въглищата, ги наричали „хохаи“ или „хухлеи“, а майсторите „хухленджии“.
“От тук според народната етимология е произлязло и името на селото.“ („Бит и култура на родопските българи“, С. 1973, 244).
За съжаление тази идея не е доразвита в труда на М. Николчовска и И. Стефанов: „Ивайловград и покрайната му през възраждането“, С. 1980. Но въглищарството в района на Ортакьой е сравнително добре описано (С.14 сл.).

Тодор Балкански
От Тодор Балкански април 7, 2021 10:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама