Да разкажем за водата и Кавакли

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ 11 - 17 ноември 2022 г., брой 41/1019, година XIX
• Излиза всеки петък в общините: Харманли, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Маджарово, Минерални бани.

Свързани публикации

• Управляват ни бедни и богати кметове 0 01.мар.
• БТР закри рок феста в Тополовград 0 11.авг.
• В Гълъбово продават старата кметска кола, купуват нова 0 19.окт.

Близо сто години след като преминала черната опустошителна вълна на османските орди, Мастейра/Сакар се огласила отново от човешката гълчава.
Първи заселници на това място, за които е писано в тефтери, е от 1492г.
Споменава се за юруци, скотовъдци, които намерили тук добра паша и вода за своите животни и добро място за живот.
Отбелязано било селище Каваклу/Тополово/, а за да е било отбелязано като селище то най-вероятно е било създадено и развито преди това, някъде в първата половина на XV век.
Появило се в човешките парични тефтери и наяве. Отбелязано било за парса.
Кръстили са го на многото тополи, които се извисявали и шумолели покрай бистрите извори, а за да има тополи, е нужно да има доста вода, тополата е водолюбиво дърво.
Кои са били юруците?
Юруците са тюркска етническа група. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот. Юруците били тук, живели, раждали, умирали на тази земя, близо сто години.
Юруците изчезнали или отишли незнайно къде, продължили са по своя път, нали са номади, в кръвта им е движението. Като спомен от тях останали само имената на някои местности.
А селището до водата продължило своя живот.
През 1596 г. то вече било изцяло християнско. Едните изчезнали, на тяхно място дошли други, мястото е добро, празно няма да остане никога и днес е така.
Поради наличието на много и хубава вода, която можела да се използва лесно за земеделие и занаятчийство, защото се движила, давала живот, бързала и пеела своята песен, на север по склона селището се развило. Кавакли се разраствало и разпростряло в северна посока, разположило се между малките рекички, обра- зувани от тези постоянни водоизточници, които давали началото на р. Каяджик, която отива в река Коруджа дере, а тя пък в река Тунджа.
В началото на XVII век, през 1617 г. Кавакли е било вакъфско селище на Баядзид II със 104 християнски семейства. През 1877 г. Кавакли е имало 5250 жители, през 1893 г. – 7583, през 1900 г. – 8136, а през 1905 г. също е бил многолюден като населено място с 8416 жители, и това преди повече от век.
Водата наистина била богатство, благосъстояние, водата била ценен дар. Тя създала града и тя го е развила, тя е донесла и неговия престиж.
През 1900 г. в Кавакли е имало: 30 железарски дюкяна, 25 шивашки, 14 кондуржийски, 10 златарски, 1 часовникарски, 6 бояджийски, 20 касапски, 3 сарашки, 16 кожухарски и 18 бакалски.
В Кавакли работели едни от най-добрите майстори на широко използваните през XIX и XX век вид женски калцуни, наречени лапчини. По сборовете из околните селища много предпочитани били и предлаганите от каваклийските майстори – чехли, сандали, калпаци и др.
Силно развитие имало зеленчукопроизводството /бамя, чесън, зеле/ поради наличието на много и хубава вода. Силно развити били бубарството, производството на коноп, животновъдството.
Хълмовете около Кавакли били засяти с лозя и плодни градини. Каваклийци били известни като майстори лозари, винари и ракиджии.
Ето и думите на Константин Иречек, посетил Кавакли през 1885г., в потвърждение на казаното по- горе: „Най-после излязохме от голяма сенчеста дъбова гора и се спуснахме от нея надолу в Кавакли. Мислех си, че ще намеря само някое по-хубаво село, но неочаквано като излязох от гората, видях пред себе си значителен град (1885 г. – 1120 къщи, със 7064 жители), разположен между лозя, черничеви градини и конопища, на един склон наведен на север”.
Там, където бликала вода, били изградени каменни чешми. В последствие с разрастването на града на север по склона, предприемчивите каваклийци започнали да прокарват системи от керамични водопроводи, с които впрегнали водата да работи. Изградени били три водопровода с керамични тръби /клюнк/, които като живителна система, довеждали водата до всички чешми по гравитачен път. Умно и практично, помогни си сам, за да ти помогне и Бог.
Изградени били много нови чешми, водопроводни разклонения и водоеми за обществено ползване. Каваклийци са използвали значителния дебит на водата и наклона на склона – гравитачния път на водата. От чучурите на над 40 чешми водата пеела своята песен и дарявала хората с живот. Това било велико местно творение, за гордост и уважение.
Чешмата до църквата „Свети Пророк Илия” с корита – началото, Дядова чешма с корита. Друга до Курти Ангелов. Кавакова чешма /Горчивата/ с корита, трета до бряста на старата автогара, четвърта до църквата „Света Богородица” с корита. Още три в двора на Тютюнева кооперация „Каваклийска яка”, Голямата чешма в македонската махала с корита и басейн, чешма Терзийка, чешма до Георги Кълвачев, Табаковата чешма, три чешми в двора на училището/Съд/, чешма до халите, друга до Павел Кукудев. Още две до старото училище, още толкова на площадчето при бръснарницата на Тодор Атъпов. Чешма до Митко Браяна, още една до къщата на майката на Иван Кукучев, Палазова чешма, чешма в дерето до Луизовия мост, Папазова чешма, чешма до къщата на Андрей Спиров, друга до магазина към Орешник, Калайджиева чешма южно от моста, чешма до хотел-ресторант „България” с едно корито в тунела, чешма до банята с корита, чешма до църквата „Св. Георги”, друга на площада на Пиповата фурна, чешма до Черкелови с корита, две чешми на площадчето южно над храноизноса, още една до Карамфилови с корита, чешма до Божин Камаринчев, друга зад зад храноизноса, чешма до р. Каяджик при старата кланица с корита и такава по пътя за Орешник с корита.
Бог дал, старите Каваклийци почитали и уважавали дареното от Бог за тях, разбирали силата на водата, работили за себе си чрез почитането на Водата и Бог.
Тази жива система функционирала ефективно и безотказно стотици години, до средата на ХХ век, когато започнала да се изгражда днешната канализация на Тополовград.
Постепенно местното водно богатство било загърбено, занемарено и почти неизползвано за благото на хората. Водата е създала Тополовград. Защо я забравихме?
В днешно време, когато водата в нашите географски ширини все повече и повече намалява и много водоизточници изчезват, когато водата е стратегия, безотговорно е това богатство да се пилее, да не го забелязваме и да нехаем за него. Трябва да уважаваме това, което ни е предоставила природата, да го ценим и ползваме разумно.
Старите Каваклийци уважавали водата и тя им се отблагодарявала, водата има памет, а някои забравят това.
Водата е създала Тополовград, тя ще съхрани Тополовград.
Тя си тече, а ние изтичаме само за момент …
Със съкращения