Галиполийската гимназия на белогвардейците в Търново Сеймен, част 9

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

От 1923 до 1926 година в Търново Сеймен, (дн. Симеоновград) е имало училище, наречено „Галиполийската гимназия“. В нея са се учили руснаци, които са пребивавали в България. Част от тях са близки на войниците от армията на генерал-лейтенант Врангел.

Продължава в част 8

Присъствието на военните в близост с гимназията, тяхната стегната стойка, униформите, които и до 1926г. те носят, обноските им, ги правят обект на подражание за почти всички гимназисти. С голямо уважение се ползват и възпитателите на учениците от горните класове, както и учителите, които в по-голямата си част също са военни. В спомените на бивш ученик на Галиполийската гимназия срещаме такива думи за А .А. Курбатов: „…Ние се гордеехме с белия, емайлов Георгиевски кръст, висящ на шията на нашия старши възпитател. Обичахме го със съвсем особена любов! Това беше човек, който умееше всеки ден, по време на вечерната проверка, преди общата молитва, която се пееше от цялата, събрана заедно, гимназия, да каже някакви такива особени думи, с които той да всели в нас здрав дух на търпение, вяра и надежда в това, че всичките ни трудности и несгоди ще бъдат оправдани от радостта да служим в някакво недалечно бъдеще на Великата Свободна Русия…

С тази вяра и надежда ние живеехме и леко, по младежки изтърпявахме гладната дажба, студа през зимата, жегата през лятото, изяждащите ни живи дървеници, тракийската малария, случаите на заболявания от кокоша слепота, когато привечер, в здрача, пред очите израстваше някаква мъгла и беше необходим виждащ водач за да може човек да стигне до тоалетната. Лазаретът винаги беше пълен с болни, сред които все по-често и по-често се появяваха туберкулозни. Но въпреки всичко животът в гимназията кипеше!”

Тези спомени са написани от Ромил Жуков, син на учителя по чертане и рисуване в гимназията Гаврил Павлович Жуков (р.15.01.1887г., завършил Константиновското артилерийско училище, капитан, галиполиец, в състава на Сергиевското военно училище е в България и по-късно работи в едноименното военно училище във Франция). За да имаме възможност сега да четем тези спомени трябва да благодарим на един, вече отишъл си от този свят, човек – Глеб Льовшин (Лёвшин). Завършил е Софийската руска гимназия. Емигрантската съдба го е отнесла в Австралия. След като се пенсионира обикаля много страни по всички континенти и навсякъде се среща с випускници на руските гимназии в България. Моли ги да напишат спомени за ученическите си години. Доста от хората откликват и като резултат се получава дебела папка, в която освен спомените има множество фотографии, при това са посочени имената на хората на тях. Той я оставя на приятели в България с молба да я допълнят и съхранят. Папката е известна вече като „Албумът на Глеб Льовшин” и е предадена в Централния държавен архив.

Животът в гимназията върви по установения за всяко учебно заведение начин – уроци, изпити, извън класни занимания. Занятията на горния курс се провеждат от осем до три след обяд, с прекъсване за обяд. Застъпени са всички предмети, които се преподават в такъв род учебни заведения. Учители са предимно военни, които едва ли са предполагали, че някога ще се заемат с обучението на деца. Трябва да се отбележи, че въпреки въпиющия недостиг на руски учебници и ръководства, те се справят изключително успешно със задачата. Обяснението се крие в системата на военното образование в дореволюционна Русия. Напускащите учебните заведения офицери са добре образовани и освен пряката си военни специалност, имат дълбоки знания в областта на доста раздели на науката, най-често владеят по няколко чужди езика, интересуват се от литература, музика, изобразително изкуство.

Главен училищен инспектор и едновременно преподавател по немски език е генерал-майор Михаил Михайлович Клингенберг. Той, като потомствен дворянин, става военен, през по-голяма част от времето служи в армията като възпитател, а после е инспектор на кадетски корпуси, участва в Руско-японската война. Като участник в Бялото движение емигрира, става директор и преподавател по немски език в създадената през 1920г. в Константинопол Кръстовъздвиженска руска гимназия, с която идва в Пещера. Съпругата му е преподавател по френски и английски език в Галиполийската гимназия. В нея има и друг учител по английски език, при който учениците се чувстват обаче най-добре. Той недочува, което им дава възможност да дават отговори, имащи твърде малко общо с английския език. Е, знае се, че хитруването не остава ненаказано и на годишните изпити веселият живот през срока, както се казва, „им излиза пред носа”.

Учител по физика и химия е Пьотр (Пётр) Исидорович Кузнецов. От спомените научаваме, че този иначе много мил човек има нещастието заради късата си брада да е награден с прякора „Козел”. Участник е в Гражданската война в Русия, галиполиец. След разформироване на Галиполийската гимназия той продължава да преподава физика, но вече в Софийската руска гимназия и в Лицея на В.П.Кузмина. Загива, блъснат от автомобил.

Безусловен авторитет сред учениците имат учителят по математика Георгий Георгиевич Данилов, наричан „Г на квадрат”, и по латински език Иван Фьодорович (Фёдорович) Абрамитов, наричан „Шпонка”. Те не се колебаят да оценят недостатъчните знания с двойка или даже с единица, да изпратят някого на поправителен.

Учител по история е поручик Лев Андреевич Оленин (1885г., г. Пенза, Русия – 1949 г., Белград). Съобразителните му ученици не издържат на изкушението да пишат фамилията му „О-Ленин”, а енциклопедичните му знания не могат да му спестят прякора „Каракала” заради лошото произнасяне на буквата „р”.

География се преподава от Борис Петрович Колчановски (28.08.1895г. – 07.02.1968г.). Той е завършил ускорения курс (79 випуск) на Императорското училище по право (края на 1917г. – началото на 1918г.). Като щабс-капитан от артилерията участва във войната 1914г. – 1918г. на Кавказкия фронт и по-късно в Бялото движение. Впрочем, Борис Петрович е известен не само в руските емигрантски среди, но и в много градове на България не с преподавателските си умения, а с това, че е създал ученически струнен оркестър. Репертоарът на дирижирания от него оркестър е много богат и скоро след създаването му той тръгва на гастроли из България. Сам талантлив музикант, той композира и някои произведения, които после оркестърът изпълнява. Така например, почти всеки концерт е завършван с адмирираната от публиката композиция „Българска китка”, написана от самия Колчановски. След закриване на Галиполийската гимназия той е прехвърлен заедно с по-голяма част от оркестъра си в Софийската руска гимназия. Там той допълва оркестъра с няколко възпитаници на тамошния интернат и продължава дейността си. Около 1930г., в търсене на по-добра съдба, Колчановски заминава за Кан. Последният му дом се намира на руския участък на парижкото гробище Сент – Женевиев – де – Боа.

Необикновен човек е преподавателят по вероучиние и едновременно настоятел на гарнизонната църква протойерей Димитрий Трухманов. Висок, с огнено-рижи брада и дълга до раменете коса, със сияещи сини очи и с неизменна усмивка, той чете такива проповеди, от които в душите на слушателите пламва вярата в Бог и в светлото бъдеще на Русия.

В системата на образованието голямо внимание се отделя и на физическото възпитание на учениците. Занятията се провеждат след часовете, има женски и мъжки групи. Според желанията си те могат да се занимават с гимнастика, включваща упражнения на лост и успоредка, с тъй наречената „соколска гимнастика” – комплекс от упражнения на организацията „Руски сокол”, да правят пирамиди. Занятията се водят от двама опитни инструктори – полковник Соколов и корнет Непрежицкий. В извън учебно време вървят спевките на училищния хор, репетициите на оркестъра на Колчановски. Към училището има любителска театрална трупа. Ръководител на ученическия театър е полковник Сергей Фьодорович (Фёдорович) Сулин. Освен военен, той е и театрален деец, журналист, поет, автор на казашки песни.

С. Ф. Сулин произхожда от известен род на донски казаци, завършил е Донския кадетски корпус, а след това Николаевското кавалерийско училище. Участва в Първата световна война, в Гражданската война в Русия и в състава на Донския корпус е евакуиран на о. Лемнос.

Продължава в част 10