В Харманли Христо пристигна юноша,отпътува като футболист

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #30/962, година XVIII, 27 август – 2 септември 2021 г. Излиза в общините: Харманли,Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Маджарово, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

• Социалните мрежи – изолация от реалния свят или опасна игра за младите 0 20.сеп.
• Пътници и превозвачи – на различни мнения за качеството на обществения превоз 0 15.юни
• Посланик Исаков: „Трите енергийни проекта ще са локомотивът за българската икономика по време на криза“ 0 08.апр.

В Харманли Христо пристига като дете, а си тръгна като футболист. Той даде тласък на отбора и „Хеброс“ се класира трети в групата.
В Града на Белоногата 16-годишният Христо Стоичков бе доведен от Пловдив от съдията във „В“ група Атанас Узунов. Той е свирил мачове на „Хеброс“ и има приятели тук.

Един ден на среща с треньора Сава Савов и Венко Карагьозов, председател на дружеството за физкултура и спорт „Хеброс“, им казал: „Има едно момче в „Марица“. Мисля, че има талант, защо не вземете да го пробвате при вас?“ Добавил още, че е прекъснал училище и ако може да го запишат, за да си завърши средното образование. В Пловдив не го пускали да играе, защото го смятали за неперспективен, ритал само в работнически първенства.
Разговорът става през далечната 1982 година и от Харманли се съгласили. На един мач на „Хеброс“ с „Арсенал“ в Казанлък Атанас Узунов го е завел с колата си. След срещата го натоварили в автобуса с другите футболисти и го откарали в Харманли. Първата вечер го настанили при Иван Колев – Бейбунара.
След два дни в Харманли пристигнали бащата и майката на Христо. От клуба разговаряли с тях, споделили им намеренията си за развитието на момчето и получили тяхното съгласие.
Веднага след идването му го пуснали да играе при юноши – старша възраст. Савата харесал играта на Стоичков и още в следващия мач го включил да играе при мъжете.
Междувременно е записан да продължи да учи в електротехникума, където се дипломира успешно. По времето, през което играе за „Хеброс“, е назначен фиктивно на работа в „Мебелна промишленост“, а след това в „Завода за релета“, като шлосер VII разряд, със заплата 216 лева. По това време практиката е била такава – всички футболисти се назначавали по предприятия, за да могат да получават пари. С родителите на Стоичков се разбрали заплатата му да се превежда на сметка в ДСКаса. За седмични разходи им давали премии по 10 – 20 лв.
През това време от ЦСКА са го наблюдавали без клубът на Харманли да знае. За това работили Бълата и Кирбоб.

За предстоящо пътуване на отбора за мач в Ташкент трябвало да се изкарат визи. Всички си дали паспортите, но Христо – не. Като го питали къде е, отговорил, че го дал на хора от „Дунав“ – Русе. Така разбрали, че е водил тайни преговори да се прехвърли да играе при тях.

През 1984 година „Хеброс“ играе на своя стадион с „Левски“ за купата на Народна Република България. Христо не е бил включен в състава, защото от ЦСКА предварително помолили да не го пускат, защото ако го направят, няма да могат да го вземат при тях.
От харманлийския клуб помолили отбора на “Левски” да вземат Стоичков с техния автобус до София, тъй като имал работа там. Така той пътувал с тях без те да знаят, че отива да играе в най-големия им враг.
От трансфера в ЦСКА местният клуб не е получил нищо. След прехвърлянето на Стоичков от ЦСКА в „Барселона“ от парите са отделени 35 000 долара за клуба в Харманли, от тях 30 000 за клуба и 5000 за Савата, който е открил този талант. Парите са преведени по изричното настояване на Вальо Михов, тогава президент на Българския футболен съюз.
Същата сума са дали и на „Марица“ – Пловдив, макар там да не е участвал в нито един техен мач и въобще да не е бил картотекиран. За това свидетелства Венко Карагьозов, който е поискал от „Марица“ – Пловдив, да му представят един протокол, от който да личи, че Христо Стоичков е играл в техен мач. Не са му предоставили.