Новини от Хасковска област и Югоизточна България

Текст, снимки и видео от тази част на Балгария

Вече имаме дългосрочна перспектива за развитие на ЛРД „Сокол“

14 минути
Вече имаме дългосрочна перспектива за развитие на ЛРД „Сокол“
Александър Петров, председател на СЛРД "Сокол", Харманли

Александър Петров, председател на СЛРД "Сокол", Харманли

Господин Петров, подписахте дългосрочен договор с държавна институция, как ще се отрази това на ловно-рибарското сдружение „Сокол“
Днес (2 август, б.р.) е паметен ден за нас, защото ни се падна честта да подпишем договор за стопанисване на дивеч с териториалното предприятие към Югоизточното държавно предприятие – гр. Сливен и нашето Сдружение „Сокол“
Това нещо се случва много рядко и то е със срок до 2039 година.
По този начин си гарантираме една стабилна основа за бъдещо развитие и стопанисване за дивеча, за инвестиции в инфраструктура – това, което искат да правят дружинките, било то волиери или съоръжения за подхранване на дивеч и най-вече да имат допирателна с природата.

Общо 31 ловно-стопански района са на територията на общините Харманли Симеоновград и Маджарово.

Тук трябва да благодаря, че на третата година от мандата си имаме задружна и изключителна работа на ниво – Управителен съвет и хората, които работят на терен – Сенан Ибрям – ловен специалист и Пламен Дамянов, ловен организатор. Не подценявам никак помощта, която ни дава предишният колега Дончо Чипилски.
Имаме 31 ловно-стопански района, на които се издават разрешителни. Това е един огромен обем от работа, който се структура изцяло от двамата – Сенан е Пламен

От тука на сетне какво може да последва?
Предприемаме действия по доказване и евентуално придобиване на собствеността на площта, която ползваме на Ловния парк. Цялата е 200 декара, но ние нямаме нужда от толкова. Ще се опитаме да защитим това, което попада при нас като ловно стрелбище, инженерни съоръжения и волиерата. Последната е много важна, за да можем да се регистрираме като животновъден обект, което е още едно стъпало в бъдещото разселване на фазана и яребицата. В момента волиерата не може да функционира, защото не е върху наша земя.
Смятам, че за трите години от 4-годишния мандат доста добре се справихме с плана. Освен разселването на 925 фазана за 2024 г. , разселваме редовно зайци и кеклици.
Знам къде е болката – дивата свиня, знам, че погледите на 1350 ловци са насочени все натам, но в момента заради болестта Африканска чума по свинете ние спазваме за задължението да не подхранване, да не разселваме и да не стопанисваме дива свиня, защото има такава заповед.
Тогава, когато се разреши, ще мислим в тази посока.
Това, което виждам при този дивеч, колкото парадоксално и да е, че тя се бори и сигурно има изградени антитела. Виждал съм със собствените си очи новородени. Дано има някакво развитие скоро и тя да се завърне и да продължим от там, където бяхме преди да навлезе болестта по свинете

Сега предстои разселването на 40-50 елена лопатари на територията на ловно – стопанския район на село Черепово. Те ни се предоставят безвъзмездно от сдружението „Източни Родопи” и „Българско дружество за защита на птиците”.

Това са нашите партньори, с които работим много добре.
В момента сдружение „Сокол“ е финансово стабилно и благодарности на тези, които са на терен и работят упорито за това.

Колко нови ловци постъпват при вас?
Имаме успешен завършек на учебния сезон. От 32 кандидатствали за ловци 24 издържаха. 22-ма от тях стават членове на харманлийското сдружение, един отива в Тополовград.
На фона на това, което показват изпитите в цялата България, където 50-60% са скъсаните, тук при нас успелите са повече въпреки че вземането на изпитите става все по-трудно. Провежда се в Кърджали, ползват се таблети, следят се с камери, човешкият фактор при оценяването е намален, имат писмен и устен и накрая стрелби.

Докъде стигнахте в борбата с хищниците?
Където има издадени индивидуални разрешители за ловуване има ефект от тях, но за да има успех, и за да може да се развива полезния дивеч, трябва да има постоянна борба с хищника.

Кои птици най-добре се развиват в нашия ареал?
Това, което разселваме с най-добрите показатели, са фазана и яребицата. Забелязва се, че тракийският кеклик, чието място е било тук в началото на 19-и век за съжаление в момента го няма.
Ако успеем да придобием площта на Ловния парк и пуснем в действие волиерата, когато получаваме 45-дневни или двумесечни птици ще имаме възможност, за да ги отглеждаме в реалната среда. Начинът, по който е направена, е близка до естествения хабитат и по този начин ще развием в тях истинските им навици и да ги запазим в природата.
Накрая искам да пожелая успешен сезон на всички, който се открива на 10 август – събота. Надявам се да мине топлото време, да се захлади защото тогава става истински лов и да се поздравим с много успехи.

В писмо от изпълнителния директор на ИАГ – инж. Стоян Тошев, ръководството на НЛРС-СЛРБ бе информирано, че откриването на новия ловен сезон на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина е на 10.08.2024 г. (събота).
Нормите за отсрел са: пъдпъдък – до 15 бр., гургулица – до 8 бр., гривяк, гълъби, гугутка – до 10 бр., горски бекас, обикновена бекасина- до 10 бр., голяма белочела гъска – до 3 бр. диви патици – обект на лов – до 5 бр., фазани и токачки – до 2 бр., яребици и кеклици – до 4 бр., заек-до 1 бр., катерица, ондатра и нутрия – до 4 бр.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.