Баба Вълка от Смирненци посрещна изправена 100-те

На 9 август, само преди три дни Вълка Кузева Николова от Смирненци навърши точно 100 години и знаменателният й юбилей бе отбелязан с мило тържество в дома й в селото. Столетницата бе удостоена с внимание от кметицата на Смирненци Ивелина Иванова, получи специални поздрави от община Харманли, а също и дар от 5 кубика безплатни дърва.

Баба Вълуна, както я наричат в Смирненци, посреща 100-те лазарника с ясно съзнание, дори е духовита. Придвижва се с придружител, но е бодра и засмяна.

Дъщеря й Николина, при която сега живее столетницата, е в болница. Но на 100-ия й рожден ден до нея е зет й Дяко, средната й дъщеря Янка също. Баба Вълуна има още една жива щерка – Василка, тя живее в Стара Загора. Първата й дъщеря умира, още когато е на година й половина. Друга от общо 5-те дъщери на дълголетницата, Дяля, си отива от света на 44 години. Сега родоначалничката на голямата челяд се радва на трите си дъщери, и трите около 70-те, и на още 7 внуци, 9 правнуци и 1 праправнучка – Елена, която е само на 8 месеца. На път обаче е още един неин потомък или потомка от това коляно, казва зетят Дяко,чиято внучка е бременна. Другата гордост на потомството на баба Вълка са две от правнучките – едната на студентска бригада в САЩ, другата в Германия.

Удивителна е съдбата на държеливата женица от Смирненци. Самата тя остава без майка още шестмесечна. Отгледана е от дядо си Георги Лаков в съседното село Иваново, от където е родом. Дядото впрочем изкарва чак до 104 години, та сега внучката му Вълка твърди, че ще живее поне още 4 годинки, макар да е имала труден живот.

От малка – все на полето. След като се омъжва за смирненеца Митьо Стайков – Америката, го дарява не само с женски рожби, но и с грижа за цялата къща. И тя сирак, и той сирак – държат се здраво един за друг, чак докато смъртта ги раздели…

Била е и смела жена, щом преди 9 септември е укривала в къщата си нелегални от Харманли, рискувала е живота си като ятачка. Мъжът й бил интерниран за 9 месеца в Демир Хисар по онова време, тя си знае как се е оправяла сама тогава. Но не се оплаква, дори когато овдовява през 1987-а. Спомня си за високия над 2 метра свой мъж, затова са му викали Америката, само хубаво. На иначе две години по- малкия от нея Митьо Николов всичко му идело отръки. Това сушилня за тютюн да ти направи, бъчва, стан за тъкане, все негова работа било. За туй, че е оправен за всичко, че от всичко отбира, смирненлии му гласуват доверието да кметува в селото им след 9 септември. После реди смирненското ТКЗС от 1945 –а до 1956 –а, реди го както Вълка реди тяхната къща. Денем тя превива гръб по нивите, а вечер чисти, пере, готви. Не оставя нищо недоправено, недотъкмено. Че е била чистница и въртокъщница си личи и сега по спретнатия й вид, по чистотата и светлината, които струят от нея.

В ония години Вълка правела най-хубавия хляб в Смирненци, разказват близките й. Като го вадела от пещта на двора, ухаело из цялото село. Ами дрехите, които сама шиела и с които гиздела и мъж, и дъщери, и себе си. За нейните премени вече открито й завиждали. Но пред сговорността им в семейството хората запазвали уважение.

Щом сме изгледали толкова деца и унуци, се ша сме са погаждали, казва баба Вълка. Спомня си с блага усмивка и за годежа си с Митьо, и как той я отвел с волска кола в Смирненци от родното й Иваново. Спомня си скромната сватба, туй са били едни от най- хубавите й мигове. Другото – се работа, се работа, чедо, хортува баба Вълка.

Такава си е тя, хортува й се, обажда се дъщеря й Янка. Наистина е приказлива баба Вълка въпреки стоте си години или тъкмо заради тях – ако не тя, кой има толкова за разказване?…

Въпреки отрудения живот тя никога през него не е боледувала сериозно, не е гълтала други хапове освен един аспирин. Претърпяла е операция от перде преди повече от 20 години и сега не вижда, но вътрешното й зрение не й е изневерило още.

Дъщеря й казва, че е майтапчийка и настоява сама да се оправя из къщата, макар да не може да се облече напълно, без чужда помощ и да се придвижва сама. Баба Вълка обаче не е свикнала да е в тежест на никого, напротив все тя е давала всичко от себе си някому и най-много на семейството си. Хубави зетьови ми са паднаха, баби, грижат се за мене, сочи Дяко столетницата.

А той и дъщеря й Янка, и леля Иванка Лавкова, дето й е също като дъщеря, понеже на нея са дали дрехите на починалата Дяля, и кметицата Ивелина Иванова, и ние, няколко репортери, й целуваме ръка и й пожелаваме още сто години живот.

Я а изкарам ония четири, да стигна дяд Георги, пък после каквото и да е, вика баба Вълуна.