А ако не бяха читалищата?

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 11, 2024 08:14

А ако не бяха читалищата?

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, бр. 26/1098, година XXl, 05 - 11 юли 2024 г.
  • Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани.

Когато в Тополовград има някакъв празник – национален, местен, фолклорен, театрален или какъвто и друг да е, най-вече по хубав повод – дали в общинския център или в някое от селата, винаги се замислям за едно нещо. Какво щеше да бъде, ако ги нямаше читалищата, всъщност какви щяха да са празниците или дали изобщо щеше да ги има. Защото всичко минава през тях, с тяхното дейно участие – на хората, които работят в тях, и всъщност те, особено читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1894“ в сакарския град, са в основата на всичко добро и ясно видимо за обществеността.
Читалищата трябва да се пазят, да се развиват като база и най-вече като човешки и интелектуален потенциал.
Те, народните читалища, са едно чудесно, чисто българско явление, потребност появила се във вече късните, зрелите години на българското Възраждане в средата на 19 век. В пробуждащото се тогава с голяма сила желание и стремеж за национално освобождение и възраждане на България по-будните българи по това време предвидливо са заложили на просветителството, на разбуждането и активиране на българите за знания, просвещение и духовност. Като прелюдия към съзряването, че за свободата и независимостта си, за Възраждането на България като държава преди всичко трябва да се погрижим сами. Така и затова възникват първите читалища, нещо уникално, както много неща в нашата история, въпросът е дали ще успеем да ги съхраним и развием в тези динамично променящи се времена.
Едно от основните събития, което е невъзможно без участието в организацията му на читалищата в община Тополовград, основно това в общинския център, е фолклорният фестивал в дните на Народния събор край манастира „Света Троица“ в тези прояви. Той не започва точно там, а в местността Корията край Тополовград, под името „Сакара пее“. Той започва своята кратка приказка през 1965 г. в тази красива местност през месец май, където зазвучали фолклорни бисери от местни изпълнители и състави. В следващите години съборът е станал като фолклорен фестивал на Сакар планина, били канени състави от Ямболски, Хасковски и Старозагорски окръзи. Всичко това е минавало като подготовка на съставите и участниците през местните читалища. Тяхна голяма и отговорна задача, която са изпълнявали чудесно. За тази по-мащабна проява са канени като жури известни фолклористи.
През една от годините на провеждането му на 24 май вали сняг, което обаче не попречва на ентусиазма на участниците и на провеждането му. Съборът продължава своето съществуване 12 години – до 1977 г. След това се трансформира като „Преглед на художествената самодейност“ в общината и слиза на сцената на читалището в Тополовград. Това продължава няколко години.
От 1981 година започва неговото ново продължение – Фолклорния събор в рамките на събора край манастира „Света Троица“, който продължава и до днес.
Проявите на читалищните състави от общината на различни фестивали, събития, концерти са винаги вълнуващи и красиви. За съжаление това, което стана в училищата от общината, става и с читалищата по места. Демографската катастрофа в общината, липсата на достатъчно средства и най-вече все по-намаляващите възможности за попълване и поддържане на физическото, а от там и изпълнителското присъствие в съставите все повече ограничават сферата на дейност във все по-малко функциониращите читалища в общината.
Читалището в Тополовград се явява като един координиращ и методически център в сферата на духовността като цяло в общината, но демографските проблеми сериозно влияят вече и върху неговото дейност. Функционират читалищата в селата Орешник, Мрамор, Устрем, Радовец, Срем, Княжево, Синапово, Орлов дол и Хлябово. За сега най-добре сред тях се изявяват техните състави от Радовец, Устрем, Княжево, Срем и заедно с другите дано се съхранят още дълги години и дай боже да се появят приемници, които да продължат традициите.
Хубаво е, че такива приемници се появяват в някои от съставите, не доброто е, че изчезва постепенно автентичността. Това трябва да се съхрани, защото след като вече няма училища в повечето от селата в общината, дано поне читалищата да се съхранят като онзи необходим духовен център за всяко населено място. Колкото по-дълго, толкова по-добре, за да се чувстват местните хора, че са живи и че ги има и са значими поне за духовния живот и съхраняването на традициите в Общината.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юли 11, 2024 08:14
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама