Чрез писмо изразяват възхита и благодарност към Атанас Мераков

Здравейте, господин Кмете!
Пише Ви една баба от едно далечно село на Северозапада. Това е Дълги дел, област Монтана, община Георги Дамяново. Тъй като отдавна имам връзка с Тополовград, моята дъщеря е омъжена там, казва се Димитринка Христова Карадалиева, преди 20 дни бях при нея, на гости. В един от почивните дни ме заведоха на едно място. Там видях едни дървени постройки, които много ме зарадваха и впечатлиха.
На една от тях пишеше: Атанас Мераков /Мерака/. Влязох по-навътре и видях двама дядовци, които правеха още една, приказна беседка. Казаха ми, че единият от тях бил дядо Атанас. Поседяхме на това, толкова красиво място, което който мине го поглежда или спира за отдих.
Господин Кмете, Вие само може да се гордеете с този човек и голям българин, който не руши, а строи. Искам чрез Вас да му пожелая много, много здраве, спокойни старини, дълголетие за да може от неговите ръце и неговото въображение да растат още такива приказни чудеса. А на Вас, господин Кмете – желая много здраве, семейно щастие, много сили за да расте и хубавее Тополовград.
Благодаря Ви предварително
Село Дълги дел, улица 8, №1., област Монтана,
община Георги Дамяново.

Бел. ред. Писмото на тази жена е изпратено в ръкописен вариант, а го поместваме препечатано без никакви изменения или добавки. За съжаление не си е писала името, но е изразила по един чудесен начин впечатленията си от работата на Атанас Мераков. Наско не само направи, но продължава да твори в този прекрасен сакарски кът. Освен четвъртата беседка, която е почти готова, скоро там ще има и вода.