Чистка в ДАБ: Директорът на бежанския лагер в Харманли “изгоря” след проверка
7 минути
Йордан Панев и Антон Илиев
В Агенцията за бежанците сътресенията продължават, а последните са свързани с освобождаване на трима души от персонала на РПЦ – Харманли. Сред тях е и директорът Йордан Панев.
Това стана в края на миналата седмица, когато на негово място със заповед на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Иван Иванов е назначен Антон Илиев. Предишната му длъжност бе началник на отдел в „Транзитен център – Пъстрогор“.
Тримата служители са били принудени да напуснат постовете си след вътрешна проверка, свързана с даване на статут на младеж. Тя е установила и нарушения, извършени от други, освен трите лица, но те не са получили даже и наказание.
Към момента обитателите на РПЦ – Харманли се охраняват от десетки полицаи и жандармеристи. Бройката на униформените е над 50, персоналът, към РПЦ, който се грижи за мигрантите, е около 100 човека.
Освен кадровите проблеми, лагерът има и други, свързани с поддръжката на имуществото. Средства за тази цел се отпускат рядко и са в недостатъчно количество, а в същото време директорът се държи отговорен за поддръжката на имуществото.
Внезапните рокади не са от вчера
Това са поредните сътресения в тази институция, която в последно време се управлява от пенсионирани военни. В момента ДАБ се ръководи от 70-годишния Иван Иванов, а негов заместник е 73-годишният Никола Казаков.
Господин Иванов пое поста в началото на юни 2025 година, след като предишният директор Мариана Тошева бе освободена от кабинета „Желязков“ по недостоен начин. Тя бе в Харманли, когато научи за уволнението си.
Смяната ѝ съвпадна по време, в което стана ясно, че ще се усвояват милиони от ЕС, свързани с мигрантите. По това време бе освободен член на агенцията, който отговаря за обществените поръчки. Последва го и друг ръководител.
Тези седмица излезе и друга информация, потвърждаваща, че в България ще се изградят два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти. Те ще са за милиони, а средствата ще са от ЕС.
Повече от 10 години сътресения
През последните 10-12 години Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е била обект на множество скандали, често свързани с корупция, лоши условия в центровете и нарушения при обществени по-ръчки.
Един от тях е отстраняването на Никола Казаков (2016 г.) Тогава журналистическо разследване разкри, че Агенцията е сключила договори за доставка на храна за бежанците на цени, многократно надвишаващи пазарните. Проверки на прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) установиха нарушения при поръчки за милиони левове, докато в същото време условията за живот в центровете оставаха критични.
Това е един от най-шумните, който доведе до уволнение на тогавашния председател Никола Казаков от премиера Бойко Борисов.
Най-големият бунт в историята на българските бежански центрове избухна в края на 2016 г. Тогава стотици мигранти участваха в сблъсъци с полицията, което доведе до арести и значителни материални щети.
От 2016 година, от когато проблемите с мигрантите се увеличиха, смяната на ръководителите в този лагер винаги става ненадейно, в резултат на политически игри. В момента този сектор е поверен на вицепремиера от квотата на БСП Атанас Зафиров. Йордан Панев също е член на тази партия и е бил кандидат за общински съветник в Хасково. Защо е сменен така ненадейно си остава загадка.
Бежанците намаляват със 72%, но се предвижда строеж на два нови центъра
Въз основа на последните данни от Министерството на вътрешните работи (МВР) и Държавната агенция за бежанците (ДАБ), през 2025 г. се наблюдава значителен спад на миграционния натиск към България в сравнение с предходните години.
Миграционен натиск и незаконни преминавания
Към края на 2025 г. данните показват, че опитите за незаконно влизане в страната са намалели драстично. За периода от 1 януари до 30 септември 2025 г. са регистрирани 12 270 опити за незаконно влизане, което е със 72,7% по-малко спрямо същия период на 2024 г. (когато те са били близо 45 000).
През януари 2025 г. например са задържани едва 152 лица на вход, а през септември 2025 – около 514 лица на границите.
Най-голям натиск се отчита на българо-турската граница, където се случват над 95% от опитите.
Търсещи международна закрила
Статистиката на Държавната агенция за бежанците потвърждава тенденцията на спад в броя на молбите за закрила:
През 2024 г. са регистрирани 12 250 лица, а предварителните данни за 2025 г. сочат още по-голям спад (според някои изявления – до 70% по-малко търсещи закрила).
Към септември 2025 г. центровете на ДАБ са били запълнени на едва 12,2% от капацитета си (около 392 настанени лица), което е исторически ниско ниво. За сравнение, през януари 2025 г. запълняемостта беше близо 39%.
Най-често закрила търсят граждани на Сирия (около 78-80% от настанените), следвани от Афганистан и Мароко.
Защо данните показват такъв спад?
Важно е да се отбележи, че статистиката на МВР и ДАБ отразява регистрираните събития. Официалното обяснение за 70%-ния спад през 2025 г. се базира на няколко фактора:
– засилено присъствие на Фронтекс и увеличеният брой служители на европейската агенция по границата;
– сътрудничество с Турция – по-ефективен обмен на информация и спиране на групите още на турска територия;
– увеличено техническо обезпечаване – поправки по оградата и нови системи за видеонаблюдение.
В началото на януари 2026 г. настоящият председател на ДАБ Иван Иванов направи изявление относно капацитета за настаняване и изграждането на нови обекти. Той съобщи, че се предвижда изграждане на два нови центъра от затворен тип. Те трябва да бъдат завършени в периода от края на 2026 г. до началото на 2028 г.
Проектите се реализират със средства от Европейския съюз, като целта е да се осигури по-строг контрол върху мигрантите, които представляват риск за сигурността или подлежат на принудително извеждане.
В свои изказвания господин Иванов подчерта, че е заварил „ужасяващи условия“ и че фокусът му ще бъде не само върху нови обекти, но и върху спешни ремонти на старите, за да отговарят на европейските стандарти за хуманно отношение.
Интересно е да се отбележи, че докато се планират тези нови затворени центрове, капацитетът на сегашните отворени центрове остава нисък (около 12-15% запълняемост към момента)
