Художничката Мара Латева грабна Цървула на „Мистериите на Хухла 2025“

Художничката Мара Латева грабна цървула на „Мистериите на Хухла – 2025“. Тя е новият Почетен селянин на с. Хухла. Призът ѝ бе връчен на 21 септември на официална церемония на хълма Свети Илия, издигащ се над енигматичното село. Статуетката, бронзова пластика на скулптора Емил Пенчев, представляваща протрит от ходене цървул, в който е пъхнато земното кълбо, ѝ бе дадена от Иван Бунков, един от основните организатори на събитието.
След церемонията певци, танцьори и музиканти от Националният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ изнесоха близо двучасов концерт на хълма под звездите.
Полунощ настъпи на селския мегдан с надпяването на поп певиците Мария Колева и Джанис.
Културният фестивал от Източните Родопи събра за 27-ми път от 20 до 22 септември ценители от всички краища на страната. Общо събитията, съчетани под шапката на „Мистериите на Хухла 2025“. бяха 13, свързани с различни видове изкуства, наука, кулинария, туризъм, обхванали пет локации с многообразие от слово, театър, танци, песни, музика, картини – емоции за душата и ума, гарнирани с кулинарни вкусотии.
Началото бе поставено на 20 септември в обновеното селско читалище с Национална научна конференция на тема „110 години от Първата световна война /ПСВ/. Участието на Родопите и Беломорието в нея“. Тук бе проф. Пламен Павлов и проф. Светлозар Елдъров, които със своите изследвания обогатиха знанията и дадоха доста „хляб“ за размисъл на събралите се. Факти за Родопите и Първата световна война изнесоха и доц. Георги Граматиков и музейните работници Таня Марева и Мария Николчовска.
„Хухла има сто лица“ бе „живото“ предаване на М-ХАН.ТВ (телевизията на невидимата Мистериозна хухленска академия на науките). Присъстващите, най-вече потомци на хухленци, дошли от различни краища на страната, се включиха със спомени, разкази, предания в импровизираното студио в бившия селски хоремаг. Те създадоха образа на силното родопското село през вековете, от средище на огромни фамилии, занимаващи се със земеделие, бубарство, въглищарство, овчарство, стопило се днес до село с 24 жители.
Следобедът на 20 септември бе отделен на изобразителното изкуство и литературата. В двора на Костадин Георгакиевата къща бяха подредени платната на живописци от колекцията на Хубен Стефанов, пресъздали в творбите си „Магичните Родопи“. Художничката Мара Латева даде открит урок по рисуване на малки и големи.
Пак в двора бе представена и най-новата книга на носителя на „Цветето на Хеликон“ и наградата Елиас Канети Костадин Костадинов – романът му „Последният войнишки император“.
Първият фестивален ден завърши на хълма Свети Илия над Хухла. Там, в амфитеатъра до възстановения параклис „Св. Пр. Илия“, бе представен култовият за този край спектакъл на Иванка Шекерова „Дишай“, подкрепен със стихове на родения тук Ивайло Балабанов.
Премиерата на новата двуезична книга „Българин“ на Ивайло Балабанов, издадена посмъртно и посветена на 80-годишнината от рождението му, бе апогей на програмата на Мистериите.
Под знака на 80-годишнината от рождението на известния хухленчянин премина и представянето на международната академична програма „Живописна България – Български литературни маршрути“, за което в Хухла пристигнаха учени от Варшава, Анкара и Пловдив. „Малкото село с голям принос в българската литература“ е озаглавил проф. д-р Хюсеин Мевсим от Анкарския университет изследването си за хухленските поети Петър Василев, Ивайло Балабанов и белетриста Иван Бунков.
На импровизираната сцена под голямата лозница на бившия селския хоремаг, под надслова „Ние сме в центъра на света!“ някои грабнаха микрофоните и пяха, и рецитираха. След тях дойде ред на вилиците – присъстващите вкусиха от кешкека в организирания за първи път на Мистериите „Фестивал на кешкека“. “Дано успеем да върнем на трапезите това традиционно за миналото обредно ястие”, призова журито и обяви за най-добри кулинари жените от Пенсионерския клуб „Златна есен“ в Хухла.
Организатори на празниците са Фондация „Хухла“ и Община Ивайловград, със съдействието на Министерството на културата и основен спонсор „Дънди Прешъс Металс“ – Крумовград.