Филипики

Павел Атанасов

Съчиненията на древногръцкия писател и държавник Демостен са насочени срещу Македонския цар и деспот Филип II за неговото управление и държавническа несръчност. И понеже текстовете на Демостен са изпълнени със сарказъм и неприязъност, ответът на височайшата особа е изпълнена със злост и опит за душевно осакатяване на потърпевшия, който е принуден да емигрира и търси по-тих пристан.

Нищо ново под слънцето!
Принуден съм сега да оставя настрана броеницата на времето, защото и при нея няма важните за човека стойности, благоприличието няма съответния морален индекс за случващото се около нас.
Да не забравяме Филип II! Целият му живот е изпълнен с налагане на волята чрез сила. За него всяко късче земя засилва апетита му и той тръгва на бой. Воюва с всички живи същества, изпречили се на пътя му.
Хищнически нагон на владетеля! Той не само покорява населението на тези земи, ами строи селища, които, за благодарност, трябва да носят неговото име.

Такъв е благодетелят!
И пак, за да бъде възпитан синът му Александър Македонски, макар че до него стои магьосникът на словото и морала – Аристотел, който със своите философски прозрения от непрестанното наблюдение на човешкото общество и Природата, вещае посоките на движението им.
Въпреки Аристотел, синът Александър си остава Царски син и майка – прочута Хетера. Няма изненада за бъдещата страст на Великия пълководец, жаден за сражение, победи и покорени народи. И погледът му е насочен не къде да е, а към несметните богатства на Изтока. Още повече там е Родината на човешката цивилизация. Богатствата на Месопотамия са несметни, там има друго равнище на цивилизованост, каквото другаде по света няма. Не знам как са се съвместявали високата духовност на Атинската школа с прозренията на мъдреците и желанието им да проникнат по-дълбоко в тайните на Природата и тяхната неудържима страст да открият невидимото за простото човешко око и връзките на отделните елементи на Вселената, за да стигнат до атома, който стои в основата на материалния свят и основна структурна единица на Материята.
Но да обърнем поглед отново на Изток – там, където Слънцето грее по обетованата земя на Месопотамия, а тя е богата и впечатляваща с нов подход към битието на човека, иновации и мъдрост. По тези места са градините на Семирамида – изкусителна и вълнуваща представа на тогавашния човек за красота и уют. И не е само това: ами Вавилон, ами Акад, ами Ур – образци на тогавашното строителство и градско модерно устройство. Това е и причината съвременните музикални бардове да възпеят в песните си величието на Вавилон и тази неутолима страст да изразят пред другите своите големи и възвишени възможности. Разбира се, върхът на Кулата не е достигнал нито небето, нито Бог.

Причините са много и уважителни.
А на билото на планината е кацнал ковчегът на Ной след всемирния потоп.
Както трябва да предполагаме очите на Завоевателя са насочени далеч на Изток – непознатата и обетована Индия – златно кюлче в броеницата на Стареца.
Предстои огромна промяна във всички сфери на човешкото общество – т.нар. Велико преселение на народите. Две са причините, според мене, които карат хората и войските да тръгнат от Далечния Изток към Запада, където ще намерят ред и богатства. В похода си към Ханаан /подредена Европа/ колониите на многобройните племена не са носили религиозни хоругви и песнопения, възхваляващи Боговете, а мечове, копия, лъкове и стрели и друго бойно снаряжение, готови да плячкосват. Така се ражда вандализмът, за когото да присвоиш чужда вещ, в която са вложени много труд и хармоничен усет за красота, е многозначно.
Народите тръгват първично неорганизирани, но с надеждата да открият другото Елдорадо, което ще им донесе богатство, мир и спокойствие. Всичкото това е една утопия, която умопомрачително превръща почтеността в хищнически инстинкт.
Но не е само това – инерцията е заразителна и без комплекси. Важното е да се задоволи зловещия инстинкт на Вождовете. Без срам. Разюзданост и жестокост. Векове по-късно върху тях се е стоварил ответният удар – още по-безскрупулен и още по-неморален.

Човешката История помни!
Дяволската врата вече е отворена. Пътят е чист. Вече се знае кой и какво търси: има едни, които в дните си съзидават живота, има и други, които го рушат.
Народите се събуждат вече! Преминала е вековната им дрямка. Те тръгват към земите, които ще им открехнат вратите на Сезам. Мечтаният блян!
– Османските орди тръгват през Балканите към Европа, за да плячкосват;
– Картаген води пунически войни с Рим;
– Маврите завладяват цяла Испания, но не само териториално, а и духовно;
– Наполеон тръгва много по-късно /1812 г./ към златната хапка: Русия;
– Западните държави, уредени и натъкмени, тръгват да завладяват отвъдморски територии. Техните флотилии са оборудвани със съвременни тогавашни технологии, а личният състав е снабден с огнестрелни оръжия, които имат респектиращ ефект върху туземците.
И всичко това в името на Кралете и Губернаторите.
И тези набези ги наричат „Вели-ките географски открития“. Даже има паметници, които чрез изкуството оставят следи в човешката памет. Но не всичко това е само наука и научна интерпретация. За голяма част от тези личности откривателството е върховен миг. Затова и техните имена остават в аналите на човешката история.
Примери за първопроходците има много. Поклон!
Работата на сатирата и сарказмът в нея не е само да отстранява недъзите, но и да ги изкоренява.
Това е търсел Демостен в своите трактати. Това е била и неговата човешка и творческа мисия.
Затова е бил необходим кураж, а не заяждане на дребно. Демостен вече е изработил своята гражданска и творческа позиция!